В рамките на „Бисерната поредица“ на издателство „Колибри“ излезе ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско „Носорог. Плешивата певица и други пиеси“. Преводът е на Бояна Петрова, а художественото оформление - на Иво Рафаилов. И в това издание от поредицата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев.
„Плешивата певица“, „Носорог“, „Столовете“, „Урокът“ и „Кралят умира“, събрани в тома, са най-известните и влиятелни пиеси на Йонеско - родоначалник на театъра на абсурда и негов най-бележит представител редом със Самюел Бекет.
„Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, играна за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско превръща експерименталното безсмислие в композиционен похват. Клишетата и труизмите на разговорния език се разпадат и произвеждат пародиен ефект", припомнят от "Колибри".
В комичната драма „Урокът“ търпението на един учител, непреклонен в убеждението си, че „от испанския език са родени всички неиспански езици“, се изчерпва винаги в един и същ момент и всяка следваща негова ученичка е обречена да стане жертва на извратения му нрав. В „Столовете“ - трагичен фарс, в който абсурдът е изведен до крайност - двама старци решават да спасят душите си, като спасят света. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).
ЙОЖЕН ЙОНЕСКО (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Заедно със Самюъл Бекет са най-известните представители на „театъра на абсурда“. Пиесите му се играят по цял свят.
Йонеско умира на 28 март 1994 г. в Париж.
ОТКЪС от „Носорог. Плешивата певица и други пиеси“
Из „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско
ПЪРВА СЦЕНА
Английска буржоазна обстановка с английски кресла. Английска вечер. Господин Смит, англичанин, седи в креслото си, обут в английски пантофи, пуши английска лула и чете английски вестник край английска камина. Има английски очила и английски мустачки. До него, настанена в друго английско кресло, госпожа Смит, англичанка, кърпи английски чорапи. Дълго английско мълчание. Английският стенен часовник отмерва седемнайсет английски удара.
Г-жа СМИТ: Я виж, вече е девет. Ядохме супа, риба, картофи със сланина, английска салата. Децата пиха английска вода. Добре си хапнахме тази вечер. То е, защото живеем в околностите на Лондон и се наричаме Смит.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: Картофите са много вкусни със сланина, олиото в салатата не беше гранясало. Олиото на бакалина от ъгъла е много по-доброкачествено от олиото на бакалина отсреща и дори е по-добро от олиото на бакалина долу до реката. Но не казвам, че тяхното олио е лошо.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: И все пак олиото на бакалина от ъгъла е най-добро.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: Тази вечер Мери добре е сварила картофите. Последния път не ги беше сварила добре. Обичам ги само добре сварени.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: Рибата беше прясна. Облизах си пръстите. Два пъти си сипах. Не, три пъти. Сега ми се ходи до тоалетната. И ти си взе три пъти. Само че третия път си сложи по-малко, отколкото първите два пъти, докато аз си сипах много повече. Аз се нахраних по-добре от тебе. Че как така? Обикновено ти ядеш повече. Никога не ти е липсвал апетит.
(Господин Смит цъка с език.)
Г-жа СМИТ: И все пак май супата беше малко пресолена. Дори повече от твоите шеги. Ха-ха-ха. И празът беше много, а лукът – малко. Съжалявам, че не посъветвах Мери да сложи малко кимион. Следващия път няма да забравя.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: На малкия му се иска да пие бира, ще има да се налива, като порасне, на теб се е метнал. Видя ли го на масата как гледаше бутилката? Но аз му налях вода от гарафата. Беше жаден и я изпи. Хелън прилича на мен: добра домакиня е, пестелива е, свири на пиано. Никога не иска да пие английска бира. И тя е като малката, която пие само мляко и яде попара. Личи ѝ, че е само на две годинки. Казва се Пеги.
Паят от дюли и зелен фасул беше чудесен. Може би щеше да е добре с десерта да си налеем по чашка бургундско от Австралия, но не го сложих на масата, за да не даваме лош пример на децата. Трябва да ги учим на въздържание и умереност в живота.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: Госпожа Паркър познава един бакалин румънец на име Попеску Розенфелд, който е пристигнал от Константинопол. Той е голям специалист по киселото мляко. Има диплома от школата за производство на кисело мляко в Одрин. Утре ще
ида да купя от него една голяма тенджера румънско фолклорно кисело мляко. Такива неща не се срещат често тук, в околностите на Лондон.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)
Г-жа СМИТ: Киселото мляко е много полезно за стомаха, бъбреците, апендицита и апотеозата. Каза ми го доктор Макензи-Кинг, който лекува децата на съседите ни Джонсови. Той е добър лекар. Човек може да му има доверие. Никога не препоръчва лекарства, които не е опитвал на себе си. Преди да оперира Паркър, сам си оперира черния дроб, без да му има нищо.
Г-н СМИТ: Тогава защо докторът се отърва, а Паркър почина?
Г-жа СМИТ: Защото операцията при доктора беше успешна, а при Паркър – не.
Г-н СМИТ: Тогава Макензи не е добър лекар. Операцията трябваше да бъде успешна и при двамата или пък и двамата трябваше да умрат.
Г-жа СМИТ: Че защо?
Г-н СМИТ: Всеки съвестен лекар трябва да умира с болния, щом не могат да се излекуват и двамата. Капитанът загива с кораба си във вълните. Не го надживява.
Г-жа СМИТ: Болният не може да се сравнява с кораб.
Г-н СМИТ: Защо не? И корабът си има болести. Освен това твоят доктор е здрав като кораб. Ето защо той трябваше да загине с болния си, както докторът със своя кораб.
Г-жа СМИТ: А, това не ми е идвало наум... Може би си прав... И какво ти е заключението?
Г-н СМИТ: Че всички доктори са мошеници. А и всички болни. В Англия само флотата е почтена.
Г-жа СМИТ: Но не и моряците.
Г-н СМИТ: Естествено.
(Пауза.)
Г-н СМИТ (без да оставя вестника): Има нещо, което не разбирам. Защо във вестника дават винаги възрастта на покойниците, а никога на новородените?
