"Писането е организирана спонтанност."
“Писането не е решение да правиш нещо, то е начин на живот”
"На медиите им е позволено всичко, а не са длъжни за нищо."
"Реформацията на Лутер беше единствената ни революция."
"Книгата за мен е един вид лопата, с която се закопавам."
"Единственият ни избор за следващата война е да сме съучастници или невинни. На когото този избор му се вижда тежък, може да таи глупави надежди за атомна война."
"Би било страхотно, ако светът се променяше не с критики, а заради подкрепа."
"По-добре е, ако човек се води от опита си, а не от целите си."
"Търпението към самия себе си няма граници."
"Всяка неконтролируема власт е вредна, независимо кой я упражнява."
"Има само едно нещо, което е по-безсмислено от футбола - мисленето за футбол."
МАРТИН ВАЛЗЕР - германски белетрист, есеист и драматург, роден на 24 март 1927 г. Той е един от най-забележителните и най-четени, но и най-силно оспорвани писатели в Германия. Публикувал е 60 книги. Първата му белетристична творба веднага привлича вниманието – малкият сборник разкази „Самолет над дома“ (1955). След излизането на книгата носи на автора й наградата на литературното сдружение „Група 47“ и той става негов член. Тогава създава произведението, което го утвърждава като един от най-ярките и обещаващи млади германски автори – романа „Бракове във Филипсбург“ (1957). Наградата „Херман Хесе“ (1957), която получава, му дава възможност да заживее на свободна практика край Боденското езеро. Там Валзер написва романа „Полувреме“ (1960), с който започва своята „сага“ за приспособенеца Анселм Кристлайн. Следващият роман от тази поредица е „Еднорогът“ (1966). Тук наред с обществената картина във Федералната република писателят изобразява владеещия в страната „литературен бизнес“. Тази тема той разработва основно в повестта си „Фикция“ (1970). Социално-политическият ангажимент на Валзер намира най-силен израз в повестта „Болестта на Галистл“ (1972). В следващата си творба, романа „Крушението“ (1973), Валзер се разделя със своя основен герой – „виртуоза на приспособяването“. Мотивът за психическата обремененост на съвременния човек е в основата и на романа „Отвъд любовта“ (1976). През 1978 г. излиза повестта му „Бягащият кон“, която става литературно събитие. Следва поредица от романи, сред които „Душевен труд“ (1979), „Домът с лебедите“ (1980), „Писмо до лорд Лист“ (1982), „Прибой“ (1985), „Лов“ (1988), „Бликащият извор“ (1998), „Смъртта на един критик“ (2002), „Мигът на любовта“ (2004), „Цъфтежът на страха“ (2006). Последната засега е „Вечно актуално. По конкретен повод“.
Години наред литературната критика във ФРГ го напада, оспорва постиженията му, ту го нарича „талант, избрал погрешно темата си“, ту „остроумен палячо на революционната левица“. Но за творчеството си писателят получава още редица литературни отличия, сред които наградите „Герхарт Хауптман“ (1962), „Фридрих Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг (1980), престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1981), наградата „Рикарда Хух“ (1990), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1990) и наградата „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (1996). Мартин Валзер е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Германската академия за език и литература в Дармщат и ПЕН-клуба на ФРГ.
,
