Световноизвестният немският писател Мартин Валзер почина в петък на 96-годишна възраст, съобщи издателството му „Роволт Ферлаг“, цитирано от ДПА.

Валзер е смятан за един от най-значимите съвременни писатели в Германия. Той е ключова следвоенна литературна фигура наред с Гюнтер Грас и Хайнрих Бол.

Валзер е роден на 24 март 1927 г. като син на гостилничар във Васербург на Боденското езеро, в южната част на Германия.

Една от най-известните му творби е получилият признание през 1978 г. роман „Бягащият кон“, който е адаптиран във филм.

Валзер получава множество награди за творчеството си, включително приза „Георг Бюхнер“ през 1981 г. и Наградата за мир на немските книгоразпространители през 1998 г.

В съболезнователно писмо до вдовицата Кате Валзер, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер пише, че Германия е загубила „велик човек и писател от световна класа“.

„Ако трябва да се посочи пример за исторически осъзнато и ангажирано писане в следвоенната немска литература, за кой друг бихме се сетили първо, освен Мартин Валзер?“, казва Щайнмайер.

Писателят е запомнен не само с писателския си талант в Германия. Той изразява открито своите възгледи и заема важно място в политическия пейзаж на страната, която се бори със своята идентичност след Втората световна война.

Валзер често заемаше спорни позиции в текущите дебати. През 1998 г. например той критикува „инструментализирането на Аушвиц“ в речта си на церемонията по връчването на Наградата за мир на немските книгоразпространители. Той изказа предположението, че в германските медии твърде много се говори за германския срам след Холокоста. Коментарите му бяха посрещнати с яростна критика и възмущение.

На български са преведени романите на Мартин Валзер „Бягащият кон“, „Бликащият извор“, „Душевни терзания“, „Бракове във Филипсбург“, „Битка в стаята“, „Къщата с лебеда“.

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

Джузепе Верди, италиански композитор, роден на 10 октомври преди 213 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...