„В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.“

„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“

„Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.“

„Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.“

„Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.“

„Не любовта опорочава приятелството. Краят му си е край.“

„Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.“

„Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.“

„Парите — това е свобода, изкована от злато.“

„Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.“

„Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее."

„Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.“

„Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.“

„Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина."

„Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.“

„ Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи, те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.“

„Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.“

„Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.“

„Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.“

„Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.“

„Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.“

„Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но когато е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.“

„Човек остарява само когато престане да чувства.“

„Мъжът трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“

„Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.“

„Който е сам, не може да бъде изоставен.“

ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК – германски писател,  роден на 22 юни 1898 г. В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 г. е изпратен на Западния фронт. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната. Едва през 1927 г. завършва романа, донесъл му световна слава и признание - „На Западния фронт нищо ново“. Публикуван е през 1929 г. и е разказ за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу него се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - „Обратният път“ (1931 г.). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария. През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя германското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.