„Ако можеш да говориш брилянтно по дадена тема, създаваш илюзията, че си експерт.“
„Ако нещо може да бъде написано, дори помислено, значи може да бъде и филмирано.“
„Не винаги знам какво искам, но винаги знам какво не искам.“
„Не научих нищо в училище и не прочетох книга за удоволствие до 19-годишна възраст.“
„Мъртвите знаят само едно – че е по-добре да си жив.“
„Ако си идеалист, те съжалявам не по-малко от селския идиот.“
„Наблюдението е умиращо изкуство.“
„Най-ужасяващият факт за вселената не е, че е враждебна, а че е безразлична.“
„Най-важното постижение за един филм не са ревютата или мненията на критиците, а какво ще говорят за него хората през годините.“
„Смятате, че „Списъкът на Шиндлер“ е филм за Холокоста? Аз мисля, че е филм за успеха. Холокостът е за 6 милиона, които умират. Филмът е за 600, които не умират. Други въпроси?“
„Когато човек спира да избира, той спира да бъде човек.“
„Един пише роман. Друг пише симфония. Изключително важно е трети да направи и филм.“
„Най-голямата грешка на училищата е, че се опитват да научат децата на нещо, като използват страха за главна мотивация.“
„Колкото и обширен да е мракът, ние трябва да си осигуряваме собствена светлина.“
СТЕНЛИ КУБРИК – американски режисьор, роден на 26 юли 1928 г. Неговите филми, най-често адаптации на разкази или романи, обхващат най-различни жанрове. Известен е с перфекционизма си по отношение на заснемане, кинематография, озвучаване и т.н. Следи особено внимателно работата както на актьорите, така и на снимачния екип. Известни негови филми са „Пътеки на славата“, „Спартак“, „2001: Космическа одисея“, „Портокал с часовников механизъм“, „Сиянието“, „Широко затворени очи“. Режисира едва 13 филма в кариерата си, защото много внимателно избира материала, с който да работи. Умира на 7 март 1999 г.
