ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ

Вдъхновен от разказа на Артър Кларк „Стражът”, този научно-фантастичен филм излиза през 1968 г. Режисиран е от Стенли Кубрик, а сценарият е на Кубрик и Кларк. В главните роли са Киър Дулиа, Гери Локлуд, Уилиам Силвестър и Дъглас Рейн. Филмът печели „Оскар” за визуални ефекти. Темите са: еволюция, наука, технология, извънземен живот, изкуствен интелект, Бог и екзистенциализъм.

„2001: Космическа одисея” е наистина добре заснет. Кубрик е бил фотограф и това му проличава. Ефектите също са уникални. Те са правени по време, когато не е имало компютърни изображения, но по никакъв начин не са остарели. 

Актьорската игра е на ниво - всички си свършват работа добре. Действието се развива много бавно и има моменти, в които почти нищо не се случва, но това е това е направено с умисъл. 

Финалът е много епичен и има доста спорове, какво всъщност означава. Лентата като цяло е много философска и може да бъде тълкувана по безброй начини. Един от възможните прочити е, че човекът не е още на последното стъпало от еволюцията си.

Във филма са показани и предсказани технологии, подобни на таблета и скайпа - неща, които през 60-те не са съществували, но и са били немислими. „2001” служи за вдъхновение на многото научно-фантастични филми, които излизат след него. 

„2001: Космическа одисея” е изключителна част от историята на киното и си струва да бъде гледана поне веднъж.

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата