ДЖЕЙМС ПАРДЮ, БНР

Обикновено не мълча, когато видя, че нещо не е както трябва. Мисля, че дипломацията е повече от куртоазия, при която постоянно се изтъква положителният имидж на определена страна. Ако има проблеми, те трябва да се решават. Трябва да се изговарят прямо и честно. Независимо от критиките ми, аз обичам България, народа й, историята, културата и характера й.

Отправям критики, защото искам България да бъде по-добро място, а не заради самата критика. За мен България е чудесна и с голямо бъдеще демократична страна. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на медийна свобода.

Положението не бе перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. Медиите са подчинени. Аз просто го изговарям гласно и ще продължа да го правя, ако е необходимо.

Корупцията е най-голямата заплаха за демокрацията. И България има много да наваксва. Дори в администрацията на Доналд Тръмп вече неколцина ръководители бяха освободени от постовете им за поведение, което може да е свързано с корупция. Петима или шестима от най-близките му хора вече са в затвора или очакват присъди.

А и трябва да се съгласите, че в момента България е еднопартийна държава, където няма ефективна опозиция. И че дългосрочен ефект от такова управление може да е корупцията.

Бях разочарован през 2004 и 2005 година, че Европейският съюз не използва позицията, в която беше, за да постигне голям напредък в България в битката срещу корупцията.

Ако бяха по-твърди по този въпрос, България щеше да е много по-напреднала в развитието си. Защото корупцията пречи на икономическото развитие, гони младите хора от страната, създава какви ли не проблеми, 

Мога да ви кажа, че България е далеч от отмяна на визите тъкмо заради проблемите, за които говоря.

Едно нещо ми се струва значимо: предложението за координационен център на НАТО във Варна. Но това май е всичко.

Отмяната на визите още е далеч, което няма нищо лошо. Всъщност е много добре, че България говори с Вашингтон директно на най-високо равнище.

Правителството ви ефективно балансира между руското влияние и участието ви в трансатлантическото партньорство със западните демокрации. Русия има грамадно влияние в страната ви, най-вече чрез енергетиката.

Съединените щати изпратиха много способен дипломат в София. Според мен България извади голям късмет с Херо Мустафа. Тя има огромен дипломатически опит и разполага с всички качества да бъде първокласен посланик в България.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.