ДЖЕЙМС ПАРДЮ, БНР

Обикновено не мълча, когато видя, че нещо не е както трябва. Мисля, че дипломацията е повече от куртоазия, при която постоянно се изтъква положителният имидж на определена страна. Ако има проблеми, те трябва да се решават. Трябва да се изговарят прямо и честно. Независимо от критиките ми, аз обичам България, народа й, историята, културата и характера й.

Отправям критики, защото искам България да бъде по-добро място, а не заради самата критика. За мен България е чудесна и с голямо бъдеще демократична страна. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на медийна свобода.

Положението не бе перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. Медиите са подчинени. Аз просто го изговарям гласно и ще продължа да го правя, ако е необходимо.

Корупцията е най-голямата заплаха за демокрацията. И България има много да наваксва. Дори в администрацията на Доналд Тръмп вече неколцина ръководители бяха освободени от постовете им за поведение, което може да е свързано с корупция. Петима или шестима от най-близките му хора вече са в затвора или очакват присъди.

А и трябва да се съгласите, че в момента България е еднопартийна държава, където няма ефективна опозиция. И че дългосрочен ефект от такова управление може да е корупцията.

Бях разочарован през 2004 и 2005 година, че Европейският съюз не използва позицията, в която беше, за да постигне голям напредък в България в битката срещу корупцията.

Ако бяха по-твърди по този въпрос, България щеше да е много по-напреднала в развитието си. Защото корупцията пречи на икономическото развитие, гони младите хора от страната, създава какви ли не проблеми, 

Мога да ви кажа, че България е далеч от отмяна на визите тъкмо заради проблемите, за които говоря.

Едно нещо ми се струва значимо: предложението за координационен център на НАТО във Варна. Но това май е всичко.

Отмяната на визите още е далеч, което няма нищо лошо. Всъщност е много добре, че България говори с Вашингтон директно на най-високо равнище.

Правителството ви ефективно балансира между руското влияние и участието ви в трансатлантическото партньорство със западните демокрации. Русия има грамадно влияние в страната ви, най-вече чрез енергетиката.

Съединените щати изпратиха много способен дипломат в София. Според мен България извади голям късмет с Херо Мустафа. Тя има огромен дипломатически опит и разполага с всички качества да бъде първокласен посланик в България.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...