БОРИС МИСИРКОВ, "ФЕЙСБУК"

Уважаема госпожо Фандъкова,

Тези дни бяха премахнати строителните заграждения около новата метростанция на Орлов мост. Въпреки всички предизборни обещания за по-качествени строителни работи в столицата и строг контрол на изпълнението им, алеите в тази част на Княжеската градина са тотално обезобразени след ремонта.

Извивките на възстановените алеи не отговарят на оригиналната им линия и се разминават сериозно с радиуса на съществуващите неремонтирани алеи. Снадките на старите и новите алеи са изпълнени по безобразен начин, с ъгли и чупки, които нарушават автентичната геометрия на парковото пространство.

Най-сериозният проблем е, че на мястото на масивните гранитни бордюри, с които са обрамчени и останалите алеи в Княжеската градина, са поставени евтини бетонни бордюрчета с широчина 8 см. Оригиналните гранитни бордюри допреди 2-3 дена бяха струпани на строителната площадка, а сега са извозени.

Като оставим настрана естетическата страна на проблема - а систематичната подмяна на качествените автентични елементи от градската среда с евтини малотрайни заместители не само съсипва облика на града, но и руши историческата ни памет - бих искал да задам няколко практически въпроса:

1. Ако тази смяна на материала е заложена в първоначалния проект, каква е причината за нея? Всеки нормален инвеститор би задържал всички качествени строителни материали, които са налични на площадката и годни за преизползване - вместо да поръча нови с по-ниско качество, да плати доставката им, а накрая и извозването на оригиналните елементи. Никой стопанин, който държи на имота си, не би подменил доброволно скъп и на практика вечен материал с евтин и малотраен заместител - за сравнение може да се види състоянието на разпадащите се бетонни бордюри, положени преди 8 (осем) години в локалното платно на бул. “Цар Освободител” отсреща, на метри от Княжеската градина.

Дори и да се е налагала частична подмяна или допълване на бордюрите, след всички други реконструкции в града Столична община би трябвало да притежава предостатъчни запаси от масивни гранитни елементи, които да се използват отново поне в най-представителните части на столицата.

2. Ако решението за смяна на материала е взето по хода на строителството, кой е отговорен за него?

3. Чия е собствеността върху извозените вече гранитни елементи?

Според бърза справка на предлаганото на пазара, цената на новопоставените бетонни бордюрчета е около 4 лв./л.м. по цени на дребно. Масивните гранитни бордюри са рядкост и цената на най-простия бичен гранит се движи между 60 и 82 лв./л.м. за дебелина 30х15 см. (доста по-малка от размера на оригиналните бордюри от Княжеската градина).

Ако извозените материали продължават да бъдат собственост на Столична община, какви са плановете й относно по-нататъшното им използване?

Ако материалите остават във владение на строителя - калкулирана ли е разликата в стойността на доставените и извозените бордюри, и заложена ли е тя в договора за реконструкция? Ако не, тази разлика на практика се явява допълнителна нерегламентирана печалба на строителя за сметка на инвеститора.

Ако въпросните бордюри вече са собственост на трето лице, какво е получила Столична община в замяна?

4. Ще бъдат ли възстановени току-що положените алеи в оригиналната им геометрия, така че да се свържат адекватно с останалите неремонтирани части на парка - и за чия сметка?

Всички тези питания засягат конкретен сектор от Княжеската градина, но са валидни и за пространството около новата метростанция при Военна академия, и като цяло за начина, по който се случва реконструкцията на пътните настилки в историческата част на града.

Надявам се на скорошен отговор на поставените въпроси.

 

С уважение:

Борис Мисирков

 

П.П. Същото питане е зададено и през портала на контактния център на Столична община. 

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.