Няма нито едно доказателство, че Тангра е бил бог на българите.

Българите на Аспарух далеч не са били малко.В много документи са били наричани многобройни.

Древните българи изобщо не са били претопени от славяни.

Няма нито едно сведение, че са живели в шатри.

Няма намерено доказателство и че титлата на владетеля им е била "хан".

Те не са били номади.

България не е била създадена 681.

Махане на термина "прабългари". Няма "прагерманци","прасърби","прагърци".Това създава впечатление на децата, че днес сме съвсем различно нещо от дедите си. Има достатъчно генетични изследвания,от които се вижда, че е очевидно, че сме им наследници.

От целите тези учебници децата остават с впечатление,че едва ли не, тук е бил публичния дом на Европа. А си има достатъчно доказателства и в антропологията и генетиката, че това не е така.

Петицията тук

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция