Правят се опити за посегателството на един национален символ и гордост на град Ловеч – Покрития мост. В план е грандиозен проект на местните управници и се кандидатства за европейско финансиране за обновяване на централната градска част и преобразуването на Покрития мост от автентичния му дървен вид: „Преустройство и рехабилитация на Покрития мост в гр. Ловеч”.     

Подменят фасадата на моста с бяла мазилка, каменна облицовка и дървени елементи, стъклена фасада на входа и изхода. Покривът да се преустрои с метална конструкция от неръждаема стомана, облечена в стъкло. На моста ще бъде променено осветлението в екстериора и интериора, ще се изградят водопроводи, канализация, климатизация ще се приложат мерки за енергийна ефективност.  

Емблемата на Ловеч и символ на България - Покритият мост, е уникален по своята същност с автентичният си вид и единствен по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч и никой не може да посяга на тази светиня сътворена през 1874-1876 г. от българският строител Никола Фичев. В строежа се включват много жители на Ловеч. Уста̀ Колю Фичето („уста“ - майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.  Мостът е изграден на 5 каменни устоя, изцяло е от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков.

През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня и имитира  варианта, дело на Колю Фичето.  Съществуват исторически документи и чертежи по които е правена реставрацията. Търсен е духа на дървената фасада, смесен със силата и устойчивостта на бетона. На моста е поставено електрическо подово отопление.  Изграден е нов транспортен мост в непосредствена близост, за да се запази   автентичния вид на Покрития  мост, сега пешеходен.

Мостът е основна атракция за гостите на Ловеч. Покритият мост свързва новата част на града със стария град - архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят и паметникът  на Васил Левски, Етнографският музей и средновековната крепост „Хисаря“.  Мостът на Колю Фичето в Ловеч, в този си вид, е вече утвърдена емблема на града и притежание на всички. В него е вграден споменът за строителния гений на българина. В този вид Покритият мост, не е първообразът, но е най-сполучливата реставрация на оригиналния мост. Посегателсва върху него, водещи до промяна на външния вид, ще прекъснат връзката с великия възрожденски майстор и ще заличат част от българската история.    

Възникват въпросите: Защо Покритият мост не е обявен за национален паметник на културата, а е обикновена улица,,Мостова”? Нужна и наложителна ли е нова промяна на покрития мост? Какви са подбудите за такъв проект? Ловчанлии не желаят посегателство над моста и превръщането му в поредния безсмислен архитектурен кич, с цел усвояване на пари от кмета, общината и държавата и техните  обръчи от фирми и архитекти. В общината са входирани десетки жалби и подписки, срещу европроектите. Необходима е единствено професионална консервация на дървената част на Покрития мост.      

Моля, подпишете петицията за СПИРАНЕ на процедурите по одобряване на целия безсмислен проект, за да се спре това брутално посегателството върху един национален културно-исторически-архитектурен обект на България с единствена цел усвояването на пари от ЕС! 

Фейсбук група "Да запазим символа Покрит мост е създадена за обществено обсъждане и дебати срещу посегателството над ПОКРИТИЯ МОСТ НА КОЛЮ ФИЧЕТО" 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.