На ул. „Овче поле” № 116, насред историческия софийски квартал Ючбунар, има една къща, позната на мнозина. Къща, в чиито стени е вградена част от нашата литературна класика. В която бунтовните мисли, сатиричните изблици или просто младешките лудории на един буден ум са били изваяни в красиво слово, четено и рецитирано от няколко поколения българи. 

Това е къщата на Христо Смирненски. Днес тя тъне в печална разруха и тягостен прахоляк от обществено безразличие и чиновническо бездушие. 

Дълги години беше музей на големия поет, паметник на културата с национално значение. На книга и сега се води така. Стопанисва се от Националния музей на литературата при Министерството на културата. 

Разрухата затвори вратите й преди повече от 10 години и неумолимо заличава спомените, които обитават „смълчаната хижа”.

Няма нужда да навлизаме в бюрократичните тресавища, довели до всичко това. Безполезно е да спорим кое ведомство, коя алинея и чий печат носят отговорност за това състояние. Това е един от онези случаи, в които дяволът не е в детайлите, а в основния факт – къщата на Смирненски се превръща в руина. С нея си отива и част от националното ни достойнство.

Затова се обръщаме към Министерството на културата – без повече отлагане вземете незабавни мерки, докато допуснатото безобразие все още е поправимо. Ремонтът на къщата и възстановяването й като жив музей на безсмъртния Смирненски изисква пренебрежимо малко финансови средства и усилия на общия фон на ресурсите и усилията, които полага държавата. Непрекъснатото отлагане на спасителните ремонтни дейности е пагубно.

Настояваме! Днес! И сега! Защото сме българи! И защото искаме и поколенията след нас да видят онзи малък прозорец, от който: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди”.

------------

Тази снимка направих наскоро. И с нея ви предлагам горния текст да стане обща наша петиция до министерството на културата с копие до президента, министър-председателя и председателя на парламента. Моля всеки, който желае да се присъедини към нея, изразявайки съгласието си тук. След това поемам ангажимент да се организираме и да я връчим. 

Не е важен броят на подписалите, а съпричастността. Затова имам една молба – зная, че някой ще се сети за друго подобно безобразие и ще каже „е, то да е само това...”, друг ще разсъждава за правно-административните аспекти, трети... Моля, спестете всичко това – тази петиция е конкретно и само за възстановяне на къщата-музей на Христо Смирненски. Нека който е съгласен се присъедини без излишно разводняване на темата, без ненужна политизация или търсене на незнайни кусури! Благодаря!

 

Текстът е публикуван в профила на автора във "Фейсбук".

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...