Солунският държавен симфоничен оркестър ще изнесе концерт в Русе с произведения на Чайковски и Перпесас. Солистката е известната българска цигуларка Лия Петрова.

Огнян Стамболиев разговаря с импресариото Иван Кюркчиев.

------

Уважаеми, господин Кюркчиев, на 27 юни, четвъртък, в зала „Филхармония“ (Дома на културата), по Ваша покана, ще ни гостува за първи път един от водещите музикални институти на Гърция, Солунският държавен оркестър. Как избрахте именно този състав и какво може да ни кажете за него? 

- Солунският държавен симфоничен оркестър е една от основните културни организации в Гърция и може би най- авторитетният музикален ансамбъл в южната ни съседка. Гърция. Основан е през 1959 г. от гръцко-кипърския композитор Солон Михаелидес и в момента се състои от 112 първокласни музиканти. Създаден през 1959-а, вече с богата творческа биография, гостувал в цяла Европа и с много голям брой записи, осъществени от водещите световни компании, работил с големи диригенти и солисти, с огромен репертоар, част от който той записва редовно  по покана на водещи световни звукозаписни компании, като EMI, BIS, NAXOS и DEUTSCHE GRAMMOPHON…

 

А нашата сънародничка, чаровната Лия Петрова, една изгряваща млада световна звезда, е вече позната на българската публика…

- Да, така е! Тя свири редовно с много прекрасни музиканти като Беатрис Рана, Емануел Пахуд, Пабло Ферандес, Марта Аргерич, Миша Майски, Рене Капюсон, Августин Дюме, Джеймс Енес, Николас Ангелич, Орелиен Паскал и Готие Капюсон.

 

А какво ще  съдържа тази празнична лятна гала?

-  Тя е от две части. В първата – любимият  на всички меломани Концерт за цигулка от П.И.Чайковски, а във втората – нещо ново и интересно: Симфонията на един нашумял по света гръцки композитор Харилаос Перпесас

 

Вече три години сте в прекрасния Букурещ. Как завърши третият ваш сезон като арт менажер импресарио на Националната опера в Букурещ? Тук ще подчертая, че сте единственият българи, поканен да работи за този първокласен световен оперен театър

-  След поредица успешни оперни и балетни премиери, приключи  с Оперния фестивал  на Букурещ, посветен на стогодишнината от кончината на великия маестро Джакомо Пучини. Над 1500 певци инструменталисти и технически персонал присъстват на сцената наOpera Romana, за да представят почти всички негови опери. Това бяха оперните театри на Будапеща, Диегу от Южна Корея, още от: Клуж, Яш, Темишоара, Брашов, Галац, Констанца… Общо 9!

 

През 50-те до 70-те години на миналия век Букурещката и Русенската опери бяха в близки отношения. Имаше редовен творчески обмен. Нашите певци, режисьори и диригенти, както и техните, бяха добре познати на публиката от двата града. Като директор на Русенската опера Вие я представихте - нашите артисти с една чудесна постановка на „Ернани“ от Верди с големия  тенор и диригент Хосе Кура в Букурещ. Имате ли идеята да уредите гостуване на Опера Ромъна у нас?

- Може би някой ден ще стане.

 

А тази програма на музикантите от Солун и нашата цигуларка – виртуоз  Лия Петрова ще бъде ли изнесена и другаде, освен в Русе?

- Да, след Русе на 27 юни, четвъртък, и на 29 юни, събота, в зала Атенеум в Букурещ. Диригент ще бъде Янис Пуспурикас.

 

Може  би малцина знаят, че прекрасният Атенеум, символът на Букурещ, е построен със солидна финансова помощ от братята търговци и меценати Георгиеви. Те са и сред строителите на Букурещкия университет…. А защо избрахте за този концерт в Русе зала „Филхармония“ (Дома на културата)? Може би заради отличната акустика? Или заради дългата традиция, големите концерти да се изнасят там?

 - Точно така, заради отличната акустика, а и зала "Филхармония" е направена точно за симфонични концерти. Специалистите я определят като една от малкото акустични зали у нас.

 

Какви нови състави и артисти искате да поканите у нас, а също и в Румъния, за която сега работите успешно, а Русе се лиши от Вас?

- През 2025 г. в България и Букурещ съм поканил големите компании от Париж с мюзикълите на Notre Dame de Paris и Romeo et Giuliette.

 

Желая Ви успех в благородната Ви дейност за сближаването на музикалните култури между  България, Румъния и Гърция.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...