capital.bg

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков" за работата си по "Подземната железница" (изд. "Лист") на Колсън Уайтхед, един от най-коментираните и отличавани романи в съвременната англоезична литература.

През годините Игов е работил по превода на книги от Дж. Р. Р. Толкин, Умберто Еко, Иън Макюън, Пол Остър, Мартин Еймис. Винаги може да се доверим на Ангел Игов в правилния превод на емоционалността на персонажите и авторите.

Той участва на литературната сцена и като писател – има два сборника с разкази и три романа, последният от които, "Фини прахови частици", излезе през 2017 г. (изд. "Жанет 45"). Неговата проза е превеждана на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език.

--------------------

Като какъв човек се определяте? 

Любопитен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Необходимостта от ценности. Силата на изкуството.

Любимият ви момент от деня?

Късната сутрин, когато първите задачи са свършени, а денят все още предстои.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В писането – да извлека възможно най-много от онова, което е в главата ми.

В превода – да запазя баланса между необходимостта от точност и необходимостта от живец.

В преподаването – да запаля студентите.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Пиша книги. Поне засега петгодишните го разбират. За порасналите – не съм сигурен.

Как си почивате?

Разхождам се, виждам се с приятели, играя компютърни игри.

Какво ви зарежда?

Душът! Също и ходенето пеш.

Какво ви разсмива?

Човешката глупост.

Какво ви натъжава?

Човешката глупост.

Какво ви вбесява?

Човешката глупост.

Личност, на която се възхищавате?

Джон Кийтс. Това е най-талантливият романтически поет, който произлиза от съвсем скромна среда, прекарва живота си с болестта и умира обезсърчаващо млад. Имал е толкова малко време, а е написал изумителни стихове, въпреки че сякаш всички природни и обществени сили са били срещу него.

Кое свое качество харесвате най-много?

Имам се за почтен човек и това ми се струва най-важно.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Склонността към егоизъм. Но дали е възможно?

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Сигурно не е много оригинално – книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Пощенската си кутия, сайта на "Гардиън" и – с тих ужас – фейсбук. Струва ми се, че това трето място няма да остане още дълго в списъка.

Къде бихте искали да живеете?

В някой уютен средиземноморски градец.

Любимите ви имена?

Боян – така се казва синът ми. Александър. Елена.

Най-интересното място, на което сте били?

Докторската градина, когато бях седемгодишен.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...