capital.bg

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков" за работата си по "Подземната железница" (изд. "Лист") на Колсън Уайтхед, един от най-коментираните и отличавани романи в съвременната англоезична литература.

През годините Игов е работил по превода на книги от Дж. Р. Р. Толкин, Умберто Еко, Иън Макюън, Пол Остър, Мартин Еймис. Винаги може да се доверим на Ангел Игов в правилния превод на емоционалността на персонажите и авторите.

Той участва на литературната сцена и като писател – има два сборника с разкази и три романа, последният от които, "Фини прахови частици", излезе през 2017 г. (изд. "Жанет 45"). Неговата проза е превеждана на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език.

--------------------

Като какъв човек се определяте? 

Любопитен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Необходимостта от ценности. Силата на изкуството.

Любимият ви момент от деня?

Късната сутрин, когато първите задачи са свършени, а денят все още предстои.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В писането – да извлека възможно най-много от онова, което е в главата ми.

В превода – да запазя баланса между необходимостта от точност и необходимостта от живец.

В преподаването – да запаля студентите.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Пиша книги. Поне засега петгодишните го разбират. За порасналите – не съм сигурен.

Как си почивате?

Разхождам се, виждам се с приятели, играя компютърни игри.

Какво ви зарежда?

Душът! Също и ходенето пеш.

Какво ви разсмива?

Човешката глупост.

Какво ви натъжава?

Човешката глупост.

Какво ви вбесява?

Човешката глупост.

Личност, на която се възхищавате?

Джон Кийтс. Това е най-талантливият романтически поет, който произлиза от съвсем скромна среда, прекарва живота си с болестта и умира обезсърчаващо млад. Имал е толкова малко време, а е написал изумителни стихове, въпреки че сякаш всички природни и обществени сили са били срещу него.

Кое свое качество харесвате най-много?

Имам се за почтен човек и това ми се струва най-важно.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Склонността към егоизъм. Но дали е възможно?

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Сигурно не е много оригинално – книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Пощенската си кутия, сайта на "Гардиън" и – с тих ужас – фейсбук. Струва ми се, че това трето място няма да остане още дълго в списъка.

Къде бихте искали да живеете?

В някой уютен средиземноморски градец.

Любимите ви имена?

Боян – така се казва синът ми. Александър. Елена.

Най-интересното място, на което сте били?

Докторската градина, когато бях седемгодишен.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.