Четенето на книга е лично преживяване в уединение. Когато разгръщаш книга, обикновено авторът не е до теб. Но когато дойде времето за най-големия панаир на книгата в света, във Франкфурт, четенето се превръща във всеобщ празник с много присъстващи - читатели, писатели, преводачи, издатели, търговци, и с много съпътстващи събития.

Не и тази година. Пандемията обърка сметките на домакините на книжния празник във Франкфурт. Панаирът, който беше открит тази седмица, е изцяло дигитален.

„Още през пролетта трябваше да решим дали тази година изобщо ще има панаир на книгата. Пандемията още не беше завладяла света така, както сега. Още тогава разговаряхме с издатели и автори. Обмисляхме най-различни варианти. Но трябва да призная, че преди пандемията вече знаехме, че дигиталният свят ще бъде един от акцентите на това издание. В този смисъл до известна степен бяхме подготвени, но въпреки това има известна тъга, че панаирът е изцяло дигитален“. Това каза пред Весела Владкова от БНР директорът на Франкфуртския панаир на книгата Юрген Боос.

По думите му и издателите, и авторите са били разочаровани от решението книжният панаир да се проведе изцяло онлайн.

„Но се радвам, че все пак успяхме да организираме около 70 събития в града. Броят на участниците, разбира се, е ограничен - между 15 и 50. Но благодарение на тези събития мога да кажа, че по време на панаира Франкфурт отново е столица на книгата. За бизнеса сме организирали специална онлайн платформа, където издателите и търговците водят преговорите за авторски права и други търговски въпроси. Също в интернет има различни конференции и те също са добре посетени“, допълни Боос в предаването „Събота 150“.

-------

Мотото на тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт е „Сигнали на надеждата“. Какво искате да ни кажете с това мото?

- Това е цитат от канадската романистка Маргарет Атууд, която казва, че културата трябва да бъде „предвестник на надеждата“. Решихме, че е подходящо да кажем чрез мотото на панаира, че има бъдеще - за литературата, за читателите, за авторите. Че културата има съпротивителни сили и че не бива да се предаваме заради пандемията.

Какво бъдеще виждате за книгоиздаването? Как се отрази пандемията и спирането на живота през пролетта на вашия бранш?

- Разговарях с много издателства по света, имам данните и за Германия, и трябва да Ви кажа, че загубите тази година не са много големи. Въпреки че през пролетта книжарниците бяха затворени, печатниците не работеха, а спедициите транспортираха други стоки и не им беше до книгите, браншът успя да навакса. В Германия ще излезем почти на нула, в Нидерландия дори се очаква печалба от 5 процента, Швейцария очаква минимален спад от около 3 процента, но Испания и Франция ще отбележат по-голяма загуба, между 7 и 11 процента.

А как изглежда бъдещето на панаира на книгата? Все по-дигитален ли ще бъде?

- Много повече онлайн. Краткосрочните събития, платформата за договаряне на авторски права и други търговски споразумения ще се случват по-скоро онлайн. Но панаирът на книгата във Франкфурт затова е толкова голям и успешен, защото предлага добър баланс между специализирано изложение и средище за автори и читатели.

В бъдеще онлайн платформите ще ни помагат, но се надявам, че ще си върнем и живите разговори с гости от целия свят.

Освен това панаирът е трибуна за политически дискусии, които не могат да се случват онлайн. Политиката присъства на различни нива. И тази година имаме традиционен дискусионен подиум. Една от големите теми е Европа, какво се случва с Европа, накъде ще ни отведе национализмът в Европа? Има ли европейска идентичност? Говорим за цензурата, която си пробива път по целия свят. Пример за това при нас е Хонконг. Радваме се, че днес наш виртуален гост е Едуард Сноудън. Говорим за свободата на изразяване и на медиите, защото тази тема вълнува и нас, издателите, търговците и авторите. Защото сме убедени, че всеки трябва да може да пише и да издава творбите си, стига да не нарушава основни права.

Звуковият файл тук

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция