Турската писателка Азлъ Ердоган, която прекара половин година в затвора заради критиките си срещу президента Реджеб Ердоган, ще получи наградата за принос в борбата за човешки права „Бруно Крайски“, съобщи „Die Presse“. 

Авторката излезе на свобода на 29 декември със силно разклатено здраве. Международната писателска общност протестира неведнъж срещу несправедливия арест на десетки писатели, преводачи и журналисти след опита за преврат срещу властта. Мнозина вярват, че това беше лош театър, който разчисти терена на Ердоган да се разправи с опозицията си.

„Грехът“ на Азлъ Ердоган е, че пишела колонки в прокюрдски вестник. Текстовете й са посветени на правата на жените, насилието, лошите условия в затворите. Срещу нея и други пишещи вече започна съдебен процес, като обвинението може да им докара доживотен затвор. Делото продължава през март, а наградата „Бруно Крайски“ ще бъде връчена през май или юни. 

„Непременно трябва да се махна оттук, не може да се живее повече с тази омраза наоколо. На кого тук още му е нужна литература?“, каза отчаяната писателка пред „Süddeutsche Zeitung“ след освобождаването си от затвора. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...