Турската писателка Азлъ Ердоган, която прекара половин година в затвора заради критиките си срещу президента Реджеб Ердоган, ще получи наградата за принос в борбата за човешки права „Бруно Крайски“, съобщи „Die Presse“. 

Авторката излезе на свобода на 29 декември със силно разклатено здраве. Международната писателска общност протестира неведнъж срещу несправедливия арест на десетки писатели, преводачи и журналисти след опита за преврат срещу властта. Мнозина вярват, че това беше лош театър, който разчисти терена на Ердоган да се разправи с опозицията си.

„Грехът“ на Азлъ Ердоган е, че пишела колонки в прокюрдски вестник. Текстовете й са посветени на правата на жените, насилието, лошите условия в затворите. Срещу нея и други пишещи вече започна съдебен процес, като обвинението може да им докара доживотен затвор. Делото продължава през март, а наградата „Бруно Крайски“ ще бъде връчена през май или юни. 

„Непременно трябва да се махна оттук, не може да се живее повече с тази омраза наоколо. На кого тук още му е нужна литература?“, каза отчаяната писателка пред „Süddeutsche Zeitung“ след освобождаването си от затвора. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков