Литературната награда „Франц Кафка” тази година отиде при испанския писател Едуардо Мендоса (72), съобщи derstandard.at.

Тя се дава от 2001 г. от „Обществото на Франц Кафка” в Прага. Победителят се определя от международно жури и получава чек за 10 хил. долара, както и бронзова фигура на Кафка – умален модел на паметника му в Прага. Сред наградените в предишни години са Тим Рот, Петер Хандке, Джон Банвил, Вацлав Хавел, Харуки Мураками, Халорд Пинтър, Амос Оз.

Мендоса заслужи отличието с мъдрото отразяване на социалните и политическите борби в Барселона, Каталуня и цяла Испания през първата половина на ХХ век.

ЕДУАРДО МЕНДОСА е роден през 1943 г. в Барселона. Живял е в Ню Йорк. Става световно известен с романа си „La ciudad de los prodigios” (Градът на чудесата), издаден през 1986 г. На български могат да се намерят 6 негови романа.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков