Емблематичните творби на писателя, поета и сатирика Марко Ганчев са събрани в 12 тома (2 от които за деца) от издателство "Литературен форум". Част от тях са издадени с финансовата подкрепа на Министерството на културата. На 25 март, когато църквата почита Св. апостол и евангелист Марко, в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" 92-годишният автор лично ще представи книжовното си наследство.
На премиерата, която ще се проведе в зала "История на книгата" от 18 часа, ще участват писателите Кирил Кадийски, Георги Мишев и Марин Георгиев, редактор на "Литературен форум".
"На Марко Ганчев му отива определението: той е образец на мълчаливец, а което не казва е в искрящите му от умност и тъжна горчивина очи, в чието дъно утаено блести насмешливост, опрощение и все пак – оптимизъм", пише за него Марин Георгиев.
Марко Ганчев присъства в българската литература повече от осем десетилетия. Първото му стихотворение е публикувано през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. Първата му стихосбирка – „Семената зреят“, излиза през 1957 г. Утвърждава се като майстор на анекдота, баснята, епиграмта. Работил като редактор във вестниците "Народна култура" и "Стършел". Заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин през 1971 г. е изключен от БКП.
"Обект на сатирата му е обществото при която и да е Система. Зарядът й – писателската му съвест. Ганчев няма конюнктурни произведения, няма идеологически реверанси. Размисълът и находката на мисълта са импулсът и ядрото на творчеството му. Естетически Ганчев заслужено влиза в сатирично-смеховата култура по време на социализма, но и по време на прехода след него", се казва в Речника на българската литература.
Марко Ганчев е носител на редица награди, сред които: "Петко Славейков" за цялостно творчество за деца и юноши (2001); орден Стара планина, I степен за изключителен принос към българската култура (2002); "Райко Алексиев" за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата (2003); "Константин Константинов" за цялостен принос в областта на детското книгоиздаване (2008) и др.
