Първите издания на „Бай Ганьо” от Алеко Константинов (1885), „Под игото” (1894), „Драски и шарки” (1896) от Иван Вазов, „Писма от Рим” от Константин Величков (1889) са сред съкровищата на изложбата „Първите книжари на столицата – носители на европейски традиции и национален дух”. Тя ще се открие в петък от 11 ч в мраморното фоайе на Столичната библиотека, гласи съобщение на сайта й.
Изложбата представя първите книжари, печатари и издатели, работили в София от Освобождението до началото на XX в. Сред тях са: образци на книгопечатането и оформлението за този период – „Съчинения” на Христо Ботев (1888), „Дяконът Левски” на Стоян Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели – „Ифигения в Таврида” на Гьоте (1894), „Макбет” на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер Стоун (1898).
В Столичната библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София – „Българска илюстрация”, „Периодическо списание”, „Сборник народни умотворения”. Ще бъдат показани и образци от многобройните официални издания на Търновската конституция, Наказателния закон, различни разпоредби, както и проектозакони с личните бележки на д-р Константин Стоилов.
След обявяването на София за столица в града се създават важни държавни, обществени, културни и образователни институции. През този период в София се съсредоточава и книжовното дело и се формират издателските традиции. Младите софийски книжари се учат от най-изтъкнатите първи български издатели – Христо Г. Данов, Драган Манчов, Игнатов или получават образованието си в чужбина. Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години – „да сме равни на европейската култура”.
