Холивудските актьори Леонардо Ди Каприо и Тоби Магуайър се срамуват от участието си във филма „Кафе "Донс Плам", съобщи nypost.com. Те не желаят лентата от 2001 г.  да стигне някога до американските зрители.

„Кафе „Донс Плам" разказва историята на четирима млади хора, които се събират всяка вечер в трапезария в компанията на различни момичета. Ди Каприо играе ролята на груб и безцеремонен младеж. Диалозите включват дискусии за мастурбация , побои над жени и т.н. Филмът, заснет само за шест дни, беше забранен за прожектиране в САЩ и Канада.

Един от продуцентите на проекта, Дейл Уитли, обяснява, че героите на Леонардо Ди Каприо и Тоби Магуайър изглеждат толкова естествено, че публиката ги гледа и свързва тези герои със самите актьори. 

Според легендата идеята за филма е от 1995 г. и е дошла от младия и по това време все още не толкова известен актьор Леонардо Ди Каприо, който винаги е бил склонен към приключения и творчески експерименти.

 

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 293 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...