БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Не съм от най-верните фенове на Пол Томас Андерсън, но следя с внимание и уважение неговото творческо развитие, в което има и бляскави заглавия като „Буги нощи“, 1997, „Магнолия“, 1999, „Ще се лее кръв“, 2007.
Очаквах с любопитство „Битка след битка“, 2025, най-вече заради постния филмов сезон, в който напоследък няма силни и запомнящи се заглавия.
Останах учуден от режисьорската амбиция да се заеме с постановка, която сурово критикува държавните институции в САЩ – в частност полицията и дълбоката държава в лицето на „Клуб „Коледни приключения“, а същевременно се отнася с внимание, разбиране и съпричастност към революционните пориви на активистите от „French` 75“, чиято цел са бунтове, метежи, сблъсъци с органите на реда и колаборация с нелегалните мексикански емигранти.
Явно Андерсън и съсценаристът му Томас Пинчън са симпатизанти на левичарите…
Дали пък не е дошло времето на бунтарите и душманите на корпоративния капитализъм?
„Битка след битка“ не е, слава Богу, полемичен и тезисен филм.
Той си е майсторски направен филм, чиято история се развива през 2009 г. , за това как двама бащи искат да намерят своята дъщеря Уила – Чейс Инфинити („Предполага се, че е невинен“, 2023).
Пикантната подробност е, че биологичният баща - полковник Стивън Дж. Локдоу – Шон Пен е суров консерватор и напорист полицай, който обаче става жертва на сексуално посегателство от революционерката Перфидия Бевърли Хилс – Теяна Тейлър, от чиято връзка се ражда и Уила, докато Боб Фергюсън – Леонардо Ди Каприо е просто партньор на Перфидия и неин любовник, приел да се грижи за детето, след като любимата му се залавя отново за революционна дейност…
Като в старите класики, след повече от два часа и половина - по-точно 161 минути, екранно време нещата си идват на местата и Доброто побеждава.
Боб, с помощта на сенсей Серхио Карлос – Бенисио дел Торо , се събира с дъщеря си – но за колко време?, докато Локдоу е просто умъртвен /задушен от господарите си в неговия нов офис, който обитава по- малко от 5 минути…
„Битка след битка“ е преди всичко завладяващ екшън, след това е и забавен трилър, а накрая носи облика на приемливо моралите.
Реализиран е с впечатляващ професионализъм, който на моменти все пак издава маниерничене, но не отричам, че операторът Майкъл Бауман ( „Островът“, 2005 на Майкъл Бей) не дразни със своята екстравагантност, използвайки движението на камерата като средство за усилване на напрежението, а музиката на Джони Грийнууд („ Силата на кучето“, 2021 на Джейн Кемпиън) е образец на творческа мобилност и минимализъм – от умелото използване на клавишите на пианото до премислено вкараните в кадър мексикански шлагери.
Много добър е актьорският подбор – Чейс Инфинити издържа на предизвикателството да работи със суперзвезди, Теяна Тейлър („Завръщане в Америка“2) е експанзивна и напориста, лидер с уверена сила и яростен характер, Бенисио дел Торо е просто незаменим като сенсея със своето хладнокръвие и увереност, Ди Каприо изгражда внимателно моделирана изява на герой, който, ако и да не е лидер на каузата, остава лоялен към нея.
Над всички обаче блести Шон Пен.
Левичарят и защитникът на обречени каузи – не сме забравили, че интервюира за лъскавото списание „Ролинг стоун“ през 2016 г. прочутия наркобарон Хоакин „Ел Чапо“ Гусман, със садистична страст извайва образа на злодей и жертва, с патешката походка на Чаплин от „Спокойната улица“, 1917 и „С пушки на рамо!“, 1918, и изцъкленият глуповат поглед в стил Рудолф Хрушински като храбрият войник Швейк от екранизацията на Карел Стекли от 1957 г., който буквално се натрапва в съзнанието ни, за да подскаже, че актьорът се готви да вземе трети „Оскар“ в своята кариера.
А Пол Томас Андерсън просто си е свършил безупречно работата и е създал творба, очертаваща се да е сред фаворитите на 2025 година .
При това съвсем заслужено.
„Битка след битка“, 2025, 161 минути, „Уорнър брадърс“, съсц. и реж.Пол Томас Андерсън
