SKIF
Режисьорът на „Аферим!“ Раду Жуде е само на 39 години. „Аферим!“ е неговият трети пълнометражен филм, с който докосна световната слава. Дали е очаквал успеха? Вероятно , защото е кодирал това още в заглавието, което в превод означава, „браво”. Филмът излезе през 2015 г. и спечели „Сребърна мечка” за най-добра режисура на Берлинале, предложение за „Оскар” и още, и още награди.
Какво се крие зад този успех? Жуде, който има опит и като сценарист, и Флорин Лазареску базират текста на исторически хроники от ХІХ в., като по този начин търсят максимална автентичност на повествованието. За да бъде усетена лентата като документална, Жуде снима в черно и бяло, напускайки коловоза на шаблона. За още по-голяма убедителност и близост до епохата всякакви технически ефекти са пренебрегнати. Сюжетът е делничен - местен пристав и синът му търсят избягал „гарван”, сиреч циганин, чието прегрешение е, че е съблазнен от съпругата на господаря си. Всъщност преследването е пътуване в една вълнуваща историческа епоха - интересна с пресъздаването на духа на ХІХ в. след успеха на Гръцкото въстание от 1821 г., интересна с националните настроенията на балканския човек, неговото ниско духовно и културно ниво. Не са пощадени и християнските свещеници, които са на нивото на първичната маса. За да избяга от обикновения пътепис, Жуде постига още един ефект, използвайки притчата – бащата дава житейски съвети на сина си, на моменти и брутални, но пък в унисон с тогавашните порядки. Развръзката е неочаквана, жестокостта е потресаваща, но и закономерно реалистична за онези години.
Филмът е копродукция на Румъния, България, Чехия и Франция. Съвсем дипломатично Жуде не позволява на един от героите (свещеник), който хули всички народи, които са му известни, да спомене българите. А би било любопитно да знаем как са ни виждали тогава северните комшии.
Случката, разказана в „Аферим!”, е ориентирана времево някъде в средата на 30-те години на ХІХ в. Само няколко години по-късно Георги Раковски, под името Георги Македон и с гръцки паспорт, подготвя Браилските бунтове, а Влашко арена на Българското възраждане. Погледнат от този ракурс, филмът придобива особена важност и за нас, българите. За западния любител на киното „Аферим!” ще остане екзотично преживяване, така както в Европа са възприемали столетия наред Османската империя и народите, живели в нейните предели. Тези проблеми, показани от Жуде във филма, са факт и днес.
