БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Очаквах с интерес „Върховният Марти“ (2025) на Джош Сафди, тъй като съм фен на „Нешлифовани диаманти“ (2019), и не останах разочарован.
Напротив - филмът ме зареди позитивно и оправи настроението ми в зимната вечер.
Великолепен, динамичен, на моменти бесен 149-минутен спектакъл, базиран отчасти на живота и подвизите на прочутия тенисист Марти Райсман, подвизавал се на спортната сцена от 1946 до 2012 г.
И тъй като само повърхностно познавах правилата на играта тенис на маса, филмът ме и дообразова, за да осъзная какъв къртовски труд се влага в нея, за да успееш.
И неслучайно в началото на 70-те години на миналия век великият доктор Хенри Кисинджър приложи именно пинг-понговата дипломация за възстановяването на отношенията между САЩ и КНР - нещо, което ни демонстрира по неподражаем начин Робърт Земекис в шедьовъра си от 1994 г. „Форест Гъмп“.
„Върховният Марти“ се движи във времевите рамки на 50-те години на миналия век, започвайки от 1952 г. - ерата на късния Труман и Айзенхауер, време на относително благоденствие и просперитет в Щатите, на липса на войни, на трупане на пари и шеметно преследване на американската мечта.
Всъщност филмът на Сафди е убедителен и силно емоционален разрез - размисъл върху проблема: струва ли си на всяка цена да постигнеш мечтата си, да покориш света като спортен шампион, да си най-добрият, да си суперзвезда…
Каква е цената на успеха? Склонен ли си да я платиш, дори ако се налага да правиш жестоки компромиси, да нараняваш най-близките си, да се превърнеш в машина за победи, в суров и отвратителен егоист?
В този аспект „Върховният Марти“ влиза в задочен диалог с легендарния франчайз на Ъруин Уинклър, от премиерата на първата част на който честваме 50 години — „Роки“, чиято поредица се точи вече толкова време, достигайки своята десета серия…
Някога сагата на Силвестър Сталоун и Уинклър върна самочувствието на изтерзаната от виетнамския синдром нация и с чиста емоция на екрана ни представи вариант, в който Давид наистина успешно се противопоставя на Голиат - не спечели двубоя със световния шампион Аполо Крийд (Карл Уедърс), но издържа до финала, доказвайки на всички, вкл. и на любимата си продавачка на животинска храна Ейдриън (Талия Шайър), че никак не е за пренебрегване и че неизбежно ще се заговори за него като за феномен.
Пет десетилетия по-късно Марти Маузер (Шаламе) не спазва никакви обществени и морални норми, буквално ходи по хора и се измъква от полицията, за да триумфира.
Марти е готов на всичко в името на любимата игра, вкл. неговият ментор и благодетел Милтън Рокуел (Кевин О’Лиъри) да му зачерви голия задник с тенис ракета пред одобрителните погледи и аплодисменти на гостите му, но на финала…
Е, „Могъщият Марти“ няма да е това, което е, ако няма и малка изненада на финиша.
След Ню Йорк и Лондон Марти Маузер прави и невъзможното да стигне до турнира в Токио, съгласявайки се на жестока сделка — да бъде спаринг партньор на прочутия си противник Кото Ендо (Кото Кавагучи), докато безскрупулният Рокуел продава своите прословути химикалки. Но в един момент, и то най-вече в името на поруганото си достойнство, буквално изпросва от публиката още един сет, в който се развихря на макс, показва класа и триумфира с 22:20 точки…
И може би в този миг — паднал на пистата и свивайки потното си лице — той накрая достига желания от него душевен мир, възстановява самочувствието си и е готов за поредното предизвикателство при завръщането си в родината с военен самолет — да стане баща на син, ощастливявайки своята търпелива и обичаща го, въпреки лудориите, Рейчъл Милър (Одеса А’цион).
За въздействието на епоса заслуга имат основно Джош Сафди — режисьор, продуцент и съсценарист, заедно с Роналд Бронщайн и, разбира се, Тимъти Шаламе, който освен с главната роля се е нагърбил и със задачата на основен продуцент.
Не отминавам приноса на композитора Даниел Лопатин, с когото Сафди работи и по „Нешлифовани диаманти“, като дебело подчертавам, че на мен ми хареса дръзкото използване на музика от 80-те години на миналия век и в частност Питър Гейбриъл като саундтрак, както и на прекрасния оператор Дариуш Конджи („Седем“, 1995; „Полунощ в Париж“, 2011), пресъздал с такава любов и скрупульозност атмосферата на световните мегаполиси отпреди 70 години…
Сред актьорите над всички е неистовият и невероятен Тимъти Шаламе, създал поредната си конгениална роля, убедителната и непосредствена Одеса А’цион като Рейчъл Милър, незаменимият Кевин О’Лиъри като Рокуел, много свежият дебютант Кото Кавагучи като Кото Ендо и прекрасната Гуинет Полтроу, напомняща за най-добрите си времена като поувяхналата артистична знаменитост Кей Стоун.
„Върховният Марти“ е сред най-представителните киноявления на отминалата година, ще спечели много награди - при това от най-престижните - а съм сигурен, че ще има и своя вярна публика, зажадняла за положителни емоции.
Затова съм спокоен за неговата съдба.
„Върховният Марти“ (2025), 149 мин., производство: A24, Central Pictures, IPR.VC
