БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
127-минутният филм на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята, заключена във времевите рамки между 1966 и 1988 година.
От финалните надписи научаваме, че „неговата – на Майкъл Джексън – история продължава“…
Ние, свидетелите на живота му, знаем как – до фаталния 25 юни 2009 г., когато, в разгара на подготовката за супер амбициозно световно турне, той ни напусна, ненавършил 51 години…
Разбирам подхода на Фукуа – иначе уважаван от мен постановчик на класики като "Тренировъчен ден", "Сълзите на слънцето", трилогията "Защитникът" (2014–2023), "Великолепната седморка" и "Еманципация" – както и на сценариста Джон Логан, автор на драматургията за "Гладиатор", "Авиаторът и Хюго", да се съобразяват с реакциите на членове на прочутата фамилия, и в частност на дъщерята на Майкъл – Парис Джексън, която не харесва концепцията им и я смята за „фантазия“. Към това се добавят и свръхочакванията под тежестта на 155-милионния бюджет. Лично аз обаче бих подкрепил един по-иконоборчески поглед към биографията на Майкъл Джексън.
Точно затова ми допадна честният поглед към първия етап от трудното му утвърждаване – усилията да излезе от опеката и сянката на баща си, прословутия Джоузеф Джексън, изигран с апломб и вдъхновение от Колман Доминго, когото помним от "Линкълн" и "Закон и ред".
Дори не знаех, че великият певец, дори след издаването на албума "Трилър", продължава да „слугува“ на тираничния си родител.
Вероятно и този детайл е подразнил Парис, а стремежът на Фукуа към прецизност и безкомпромисност го кара да презаснеме някои сцени, за да приключи – след двугодишни усилия – приключението на своя живот.
Мен обаче ме вълнуваше по-задълбочено и проникновено разкриване на душевността на Краля, на своеобразието на характера му.
Доколко той наистина остава едно непораснало дете, желаещо да следва пътя на Питър Пан, да общува с малчугани, змии и маймуни, да живее с музиката, танца и филмите на Чарли Чаплин?
И така и не става ясно – бил ли е педофил или е бил набеден от престараващи се американски магистрати. Ще оцени ли някой някога далновидността и приноса му за развитието на индустрията? Той пръв прозира силата на MTV и разбира, че видеоклиповете – тези своеобразни късометражни филми, често без сложен сюжет, но щедро финансирани и режисирани от знаменитости – могат да продават успешно песен и албум. Неговият "Лош" например е съпроводен от клип, реализиран от самия Мартин Скорсезе.
Версията на Фукуа се фокусира основно върху детството, юношеството и нелекото възмъжаване на Майкъл.
Тя засяга деликатните междуличностни отношения във фамилията и групата The Jackson 5, но бих искал да видя по-ясно ролята на майката Катрин Джексън – превъплътена отлично от Ния Лонг (Банкерът) – в изграждането на характера му. Да не говорим, че ролите на останалите четирима братя и на сестрата Ла Тоя Джексън са сведени почти до регистраторски функции.
При неизбежния динамичен монтаж, дело на Конрад Бъф, още 30 минути биха позволили да се проследи по-пълно цялата кариера на Краля.
Но времето е пари, очакванията са големи, а желязото се кове, докато е горещо – нека сагата приключи с лондонския триумф на Майкъл през 1988 г., след като и племенникът му, синът на Джърмейн – Джаафар Джексън – е „загрял“ и дава най-доброто от себе си в ролята на поелия по звездния си път Майкъл Джексън. Завесата се спуска бързо, а остава очакването за осребряване на усилията – под формата на награди и приходи.
Такива са законите на шоубизнеса, а ние добре знаем, че „няма друг бизнес като шоубизнеса“…
Останалото е мълчание след стихналите аплодисменти.
„Майкъл“, 2026, 127 мин., реж. Антоан Фукуа, прод. на „Лайънсгейт“
