БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Уют“ е филм, сниман с много любов и вдъхновение две години. Той не е продуциран от държавата, а е изцяло дело на своя създател – сценаристът, режисьорът, изпълнителят на главната роля и композиторът Камен Донев, шеф на „Донев театър ЕООД“.
Изгледах дебюта на Донев с желание, удоволствие и малко тъга.
Господи, защо са загубени две години, за да се заснеме рентабилен и евтин филм, на който публиката ще отиде с желание?
Защо не е финансиран нормално?
Та снимките в него са основно в една софийска панелка - в първата му част и в тузарска и разкошна крайградска къща във втората, с малко екстериорна нощна панорама и една финална зимна сцена на открито, като основната част от бюджета е предназначена за актьорския екип и оператора Гео Иванов!
Кому е било нужно тази камерна трагикомедия, иначе с продължителност 145 минути, да се работи толкова дълго време, докато й се осигурят нужните средства?!
Затова си мисля, че Донев заслужава уважение и поклон най-вече заради своята упоритост и мобилност и поради ината си, благодарение на който довежда начинанието си до успешен край.
Той екранизира умело и с финес три свои едноактни пиеси, от които сглобява един гледаем и атрактивен филм.
Неговият спектакъл е особен – той тежнее по-скоро към театралното представление, към тв драмата, която познаваме от 70-те и 80-те години на миналия век, към високата комедия, дело на корифеи като Еторе Скола , Марио Моничели и Емир Кустурица.
В неговото зрелище акцентът е колкото върху средата и затвореното пространство, толкова и върху словото, диалога и актьорската интерпретация, която задължително трябва да е на висота, за да предизвика нужните зрителски емоции.
Освен всичко друго, важна особеност , която откривам в „Уют“, е желанието на постановчика да застеле повествованието с музикален килим от популярни български народни песни, включвайки и култовата по Вазов „Когато бях овчарин…“, превръщайки творбата в своеобразен фолк мюзикъл.
Първоначално този подход на Камен Донев ми се стори екстравагантно – неуместен, но впоследствие се убедих, че работи и вкарва в действието нужната специфична нашенска атмосфера, без който творбата би останала стерилно неутрална и безлична.
По замисъл „Уют“ е ясно разделен на две части – до и след спечелването на джакпота от 6 578 000 лева, благодарение на пуснатия от Сабин - Захари Бахаров фиш.
В първата част животът на Янко – Камен Донев е лишен от надежда и перспектива, а самият той като типичен неудачник преживява унизителната процедура по опис и изнасяне на голяма част от личното му имущество, заради необслужен кредит, докато във втората, вече е богат и спокоен човек, който на финала все пак трябва да признае пред съпругата си – Стефка Янорова, че не я обича и трябва да се върне при любимата си, от която има незаконен тригодишен син Георги…
С други думи „Уют“ започва като сурова социална драма със сатиричен оттенък, за да се превърне в розова мелодрама, на която все пак финалът се оказа свеж, оригинален и неочакван.
По този начин, разказвайки сладкодумно и увлекателно добре познатата ни приказка за бедняка милионер, Донев всъщност поднася на вярната си аудитория утеха, с която да стопли мечтателната душа на българина, копнеещ за любов и разбирателство…
Отбелязах колко е важен удачният кастинг в подобен дързък и рисков проект и до каква степен постановчикът е зависим от подбрания от него артистичен състав.
В „Уют“ Камен Донев е ударил джакпота – всички поканени актьори играят с рядко вдъхновение и неподправен ентусиазъм.
Вероятно, защото са му повярвали, а и тъй като самият драматургичен материал, дело на Донев и Борис Радев, им е харесал.
Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева или за съвсем малки епизодични изяви – Ана Пападопулу, Аня Пенчева, Любо Киров…
До тях, пред и над тях е, разбира се, Камен Донев – човекът оркестър, запомнен с изявите си в „Най-важните неща“ (2001), „Рапсодия в бяло“ (2002), „Недадените“ (2012), както и от „Улицата“ (2005),който като многоръкият бог Шива направлява „с любов и нежност“ своя замисъл, изтръгващ от душите ни неподправени чувства .
„Уют“ е великолепно поднесена комична мелодрама, такива, каквито най-добре умее да прави учителят и вдъхновителятна Донев – Чарли Чаплин.
Тя няма да реши наболелите проблеми на българското общество, но ще достави положителни преживявания на зрителите, карайки ги да се вгледат в себе си и се замислят как живеят, защо страдат и на какво се надяват в този живот.
А това не е малко за подобен изстрадан проект, който е привидно без амбиции, но все пак налучква верния път за своето точно и смислено послание …
„Уют“, 2019, 145 мин., сц.съвместно с Борис Радев и реж. Камен Донев
