ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"
Джакомо Пучини (1858 – 1924) - композитор
Произход: Лука, Тоскана, четвърто поколение музикант
Образование: Учи музика от баща си и вуйчо си, музикален лицей „Пачини“, Кралската консерватория в Милано
Най-известни творби: Оперите „Вилиси“, „Едгар“, „Манон Леско“, „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“
Признание: Златното момче на италианската опера
------
Думите Любов и Музика описват живота на композитора Джакомо Пучини. Любовта в операта е трагична, но - грях или не – не искам да знам сюжета на коя да е опера, дори „Мадам Бътерфлай” на Пучини. Сигурен съм, че става дума за трагична любов някъде в Япония, че някой умира - но защо и как? При тази фантастична музика и пеене, сюжетът не ме интересува.
Либретистите опитват да драматизират, режисьорите искат великите певци да са и велики актьори, които пеят в предсмъртни мъки – комично е, не трагично. Има и други като мен, които обожават оперната музика, но не и оперната сценична треска, начина, по който балетът тропа с копитца, а хорът се дуелира срещу себе си за онова страхотно горно до. Но стига съм дрънкал, вместо да слушаме Мария Калас в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини…
От началото на ХVІІІ до средата на ХІХ век в една тосканска фамилия се сменят четири поколения композитори и музиканти, преди да се роди Джакомо Антонио Доменико Микеле Втори Мария Пучини.
Освен музикалния гений, тези имена са другото му родово наследство. Както и титлата „Музикант на република Лука”, която обаче само изглежда получена по наследство. Просто всеки музикант в рода е толкова добър, че я получава.
Пучини се ражда през 1858 в Лука, Тоскана. Провинцията, освен с красива природа, е известна с вкусни салами, страхотни сирена, прекрасно вино и красиви жени. Жителите са прочути меломани и неслучайно от там са още Каталани, Гаспарини, Бокерини, Джаминиани.
На пет Джакомо получава първи музикални уроци от баща си. Той умира скоро и момчето е поето от вуйчото, а после от местния музикален лицей, основан от баща му. Заедно с това, младежът е диригент и органист в църквата на Бенедиктинците, свири страхотно на орган и е добър импровизатор. Вече композира, макар засега само инструментална музика.
Голямата любов на Пучини към операта е стимулирана от Верди. На 17 той и приятели минават пеш 40 километра от Лука до Пиза, за да чуят на живо „Аида”. И се вмъкват нелегално в залата часове преди представлението – нямат пари за билети.
Три години Пучини учи в Милано, продължава с инструменталните творби, но се запознава с поета Фердинандо Фонтана, с когото работят по либретата на оперите „Вилиси” и „Едгар”.
„Вилиси” се проваля на конкурс, но възторжени приятели и спонсори я поставят в Милано. Успехът е бурен, а публиката вика автора на бис 18 пъти. Джакомо продава правата на голяма издателска къща, а тя поръчва нова опера - ражда се „Едгар”, който обаче е провал, както си дава сметка авторът – заради слабото либрето. Следващия път внимава и за триумфа на „Манон Леско” работи с шестима либретисти.
„Леско“ е поставена в Лондон, а хлевоустият Бърнард Шоу пише без капка ирония: „Пучини изглежда много повече като наследник на Верди, отколкото който и да било друг.”
С „Манон Леско” завършва първият етап в оперното творчество на Пучини, а „Бохеми”, бележи началото на поредица, в която талантът му се разгръща неистово. „Бохеми” се разпространява като пожар и заедно с последвалите „Тоска” и „Мадам Бътерфлай” затвърждава славата му като един от най-прочутите композитори на всички времена.
Сюжетът на „Бохеми” е френски, но с елементи от живота на самия Пучини като беден студент в Милано.
„Аз живях този Бохем още когато мозъкът ми не беше разбъркан от никаква мисъл да търся сюжети за опери”, пише той.
С „Бохеми“ Пучини се вписва в естетическото течение „веризъм” – италианска форма на реализъм, развита първо в литературата, но прехвърлена в операта. Става дума за относително придържане към характери, теми и сюжети от живота, за постромантичен подход, разграничен от фантастичните истории на предходното поколение творци.
Наред с Пучини, веристи са Маскани, Леонкавало и Джордано. Първата опера на Пучини, която е изцяло в традицията на веризма обаче, е „Тоска”. А как да пропуснеш „И звездите блестяха”, арията на Каварадоси, в изпълнение на Павароти. Или на някой друг.
След тежка автомобилна катастрофа, Пучини, едва жив, се възстановява с месеци. Дали заради това или въпреки това, но следва най-големият триумф - „Мадам Бътерфлай”, а после идва време, в което композиторът не е така активен.
Освен катастрофата, влияе и личният му живот, най-вече - обтегнатите отношения с жена му Елвира, която ревнува заради аферите му. Една прислужница дори се самоубива, след като Елвира я обвинява в любовна връзка с Джакомо. Затворът едва се разминава на Елвира заради влиянието на мъжа й. По ирония, Пучини тогава наистина има афера, но не с прислужницата, а с нейна близка…
Още много такива истории има за него, но, какво да се прави, нали животът му се състои от любов и музика. Накрая, след знаменитата последна опера „Турандот”, той умира от инфаркт, вторичен ефект от лечение за рак на гърлото. Погребан е в Брюксел, където се подлага на новооткритата радиационна терапия. После е преместен в семейна гробница в Милано, а след това – в параклис на вилата в Торе дел Лаго.
Новината за смъртта му пристига в Рим посред представление на „Бохеми”. Операта е прекъсната и оркестърът свири траурния марш на Верди. Но можеха да изсвирят и собствения му Агнус Дей като знак, че агнецът божий Джакомо Пучини стъпва вече не по земните, а по небесните музикални пасбища.
