ЛЮБОМИР КУТИН, lykutin.blogspot.com
Израснахме с песните на „Щурците“. В първата „Мелодия на годината“ 1967-а, като съвсем малък, седнах пред телевизора със съседите. С писмо те бяха гласували за песента „Априлска шега“ на Лили Иванова и стискахме палци за нея. Вместо това, за изненада на всички около мен, спечели „Бяла тишина“ в изпълнение на Георги Минчев и „Щурците“ - нещо нечувано и невиждано дотогава, с участието и на струнен квартет „Димов“.
През лятото на 1968-а, по време на Световния фестивал на младежта и студентите в София, се появи зелената плоча с фестивалната емблема и с песните „Звън“, „Малкият светъл прозорец“, „Веселина“ (по текст на Радой Ралин) и „Изпращане“. Щипка злободневие в годината, която разтресе целия свят със събитията в Париж и Прага, с войната във Виетнам.
На следващата Мелодия годината всички отново седнахме пред телевизорите. Нашият фаворит вече закономерно беше „Звън“. Вместо това журито в залата даде предимство на Лили Иванова с „Без радио не мога“ . За сметка на това „Щурците“, като победители от предната година, се представиха с концерт. Препълнената Зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна преживя нещо нечувано и невиждано дотогава с „Хей Джуд“ на „Бийтълс“. Няколко месеца по-късно се заговори, че им е забранено да свирят заедно.
През 1972-а на „Златният Орфей“ Мими Иванова изпълни в дует с Кирил Маричков неговата песен „Гласове“. Чуваме „Щурците“ във филма „С деца на море“, а някои от групата се мяркат и в „Момчето си отива“. Знак за „размразяване“. В края на 1972-а, в едно телевизионно предаване Петър Цанков, тогава във вокалната група „Студио В“, обяви възстановяването на „Щурците“. Изпълниха заедно няколко песни. През следващите години „Зората“, „Виолета“, „Посвещение“, „Капитан“, „Пътешествие със сал“, „Ще срещнем нашата мечта“ озвучаваха неизменно всички ученически събирания. Помня и едно тяхно участие през 1976 г., когато неподходящата зала на Дома на транспортните работници в Стара Загора беше опустошена след два техни концерта в един ден. Тогава отново се заговори за проблеми с отговорни инстанции. Няколко месеца по-късно се появиха по телевизията с нов пианист, Валди Тотев на мястото на Борислав Панов, и с мелодията от песента „На прага“, но с нов, неузнаваем текст.
Доста по-късно се добрахме до цялата им колекция от малки плочи. Сред тях се открояваше и първата изцяло авторска песен на Кирил Маричков - „Песен за щурците“
„Макар суров да е за песни климата
и в студ да зъзнат сивите врабци,
ний пеем, пеем, ние пеем и през зимата,
при все че се наричаме "Щурци"....“
През 80-те години, вече реабилитирани, дойдоха признанието, славата и песни, които също се помнят. Не всичко и тогава беше безоблачно. Помня един техен концерт в Зала „Универсиада“ през 1985 г. Тогава, вероятно заради възродителния процес или заради т.нар. „неформали“ метъли, пънкари и ню уеъвъри, властта се престараваше във въдворяването на ред. Пътеките между редовете в залата бяха пълни с милиция и всяка по-бурно изразена емоция се санкционираше с палка или отвеждане на друго място.
В началото на промените през 1990-а „Аз съм просто човек“ съпровождаше всеки митинг за демокрация. Всичко това оформяше възгледи за света, вкусове, очаквания... Кирил Маричков е важна част от тях. Вероятно сега е там горе заедно със сподвижника си Пеци Гюзелев, с трубадура на сатирата и гражданска смелост Радой Ралин, с политическия си опонент Валери Петров, по чийто текст е „Пред парадния вход“, с Иван Андонов, чийто филми „Вчера“, „Индиански игри“ и „Дунав мост“ нямаше да са същите без неговата музика.
