Преди 50 години. Има Комсомол, има БКП, има цензура. И изведнъж - концерт, на който се изпълнява на живо Satisfaction на Rolling Stones. Право пред партийните и комсомолски началници. В песента се пее: „Когато се возя в колата си, а някой по радиото ми дава пак и пак, някаква безсмислена информация, която трябва да запали въображението“. Или друг концерт - с Hey Jude на Бийтълс.
За тези, които са слушали изпълненията, вероятно усещането е било неповторимо, но тези на сцената са поели сериозен риск. Те са млади момчета, посветили живота си на рок музиката. После се превръщат в легенди, а песните им се пеят от поколения българи.
Това са „Щурците“ – Петър Цанков, Петър Гюзелев, Веселин Кисьов и човекът, който им даде лице и глас - Кирил Маричков.
В петък Маричков беше удостоен с орден „Стара планина“ първа степен от президента Румен Радев.
„Днешните награди са благодарност на цялото ни общество, с която вие нареждате страната до развити нации в областта на науката и културата", каза президентът по време на церемонията.
„На тази сцена вълнението е различно, а съм бил на много сцени. Още от началото на "Щурците" български режисьор ми каза: "Човек излиза на сцената, само ако иска да каже нещо много важно и не може да го задържи в себе си“, каза при награждаването си Маричков.
Началото на музикалната му кариера датира от началото на 60-те години. Тогава той започва като басист в рок групата „Бъндараците“, където свири заедно с бъдещия барабанист на „Щурците“ Петър Цанков.
През 1967 г. обаче започва по-бляскавата част от музикалния му живот му със създаването на „Щурците“. Името на групата е избрано след специален конкурс в радио предаване, но самите музиканти споделят, че първоначалната идея е била на майките им, които са присъствали на техни репетиции.
В началото обаче от Концертна дирекция им отказват групата да бъде регистрирана с това име, а младежите смятат, че причина за това е погрешният превод на забранените „Beatles“ като „Бръмбарите" и връзката между имената. Все пак, благодарение на конкурса тази пречка е преодоляна.
„Като махна детството, всичко останало е свързано с Щурците“, казва самият Маричков.
Първите години не са от най-лесните за групата, защото музиката, която изпълняват е табу. Тяхната популярност е голяма, но все пак срещат не една и две трудности. По думи на легендарния музикант нещата се променят към добро, когато начело на СССР застава Михаил Горбачов.
Сериозни последствия за изпълнения на западна музика се разминават на групата само защото носят големи постъпления. Групата обаче нееднократно е спирана от участия.
„Даже се шегувахме, че няма нужда да си вземаме отпуска, само да изпеем Satisfaction и ни я даваха – като ни спираха“, казва Маричков.
Още от детските си години Маричков е бунтар, който не приема определени правила. Като тези, че трябва да ходи с къса коса.
„Гледахме да минаваме на другия тротоар на бръснарниците, защото там дежуреха отрядници, като хващаха мъжете с по-дълги коси и ги вкарваха вътре“, казва той.
От това да се подстриже го е измъквала и майка му, която е била художник в киноцентъра. Тя му вади бележки, че синът й се снима във филмови продукции и затова му се налага да ходи с дълга коса.
В началните години на кариерата си в „Щурците“ след неуспешно кандидатстване в специалност архитектура, Маричков е приет в хидро-мелиоративно строителство, а по-късно се мести в Лесотехническия институт.
„Там пък ме отказа един преподавател по електротехника, който ми каза: Ти знаеш горе-долу за тройка, но свириш там в щураците нещо джаста-праста. Кажи честно инженер ли ще ставаш или музикант. Ако ми кажеш инженер, пиша ти четири, ако музикант – няма да те пусна. Аз казах музикант. Така че съм човек без висше образование, макар почти да съм завършил две.“, казва музикантът.
Първата плоча на „Щурците“ с песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“ излиза през 1968 г.
Върха на славата си групата достига през 80-те, благодарение на разнообразния и модерен стил, който привлича по-младата публика. Част от текстовете им пък са дело на едни от най-известните български поети.
„Рокът не е само музика, и текстът е важен. Искахме текстове с послания. Сега най-гадното е с текстовете, защото има и хубава музика“, казва Маричков.
През 80-те в четири албума излизат хитови песни като „XX век“, „Две следи“, „Среща“, „Еньовден“, „Футуролог“.
„Не можеше да има купон без да се чуе „Футуролог“. Там винаги „ридаехме с последния милиционер“ над Омир“, споделят фенове на групата.
В края на 80-те и началото на 90-те групата спира да бъде активна на сцената, докато не започва отново да прави концерти в началото на новия век. Тогава Маричков се отдава на солови проекти.
Нещо като химн на всеки ученически бал е песента „Клетва“ от саундтрака на филма „Вчера“, който е и първият сблъсък на музиканта с филмовата музика.
Той не страни и от бурните времена в края на 80-те и началото на 90-те и се включва в обществения живот и настъпващите промени. Заедно с личности като Йосиф Сърчаджиев, Блага Димитрова, Васко Кръпката и други, той активно участва в опозицията против бившата комунистическа партия. През 1990 г. е избран и за народен представител от листата на СДС в 7-то Велико народно събрание.
През предизборната кампания е записана и песента „Аз съм просто човек“, която става една от емблематичните за прехода.
Голямата му любов обаче остава и музиката, а в последните години той е част от Фондацията заедно с Добрин Векилов – Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански.
Маричков е и основател на първото рок-радио „Тангра“.
„Благодаря на господ че мога да пея, да свиря и да пиша песни на тази възраст“, казва Маричков на 75-годишния си рожден ден, когато издава и нов албум.
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г в София. Кръстен е на дядо си - архитект Киро Маричков. Дядо му по майчина линия е композиторът и диригент Борис Левиев. Той е потомък и на революционера и политик Георги Странски, който е един от близките приятели на Христо Ботев и активен участник в революционната организация в Румъния.
