Сопраното Александрина Пендачанска откри новия оперен сезон в Ню Йорк (САЩ) на 18 август, с участието си в спектакъла „Идоменей“ на Волфганг Амадеус Моцарт, в образа на Електра, съобщи bnr.bg. 

Тя разказа за участията си дни след премиерата на Моцартовата творба на фестивала „Повече Моцарт“ в Ню Йорк:

"Открих сезона в „Линкълн център“, във фестивала Mostly Mozart. Концертът беше на „Идоменей“, с Фрайбургския оркестър. Дирижира Рене Якобс и това беше първото ми участие този сезон. Операта не е поставяна от десет години в Ню Йорк и това беше едно очаквано събитие, проследено с голям интерес от пресата и публиката. Направихме запис на тази творба преди няколко години за издателство Harmonia Mundi, с малко по-различен състав, но със същия оркестър. И когато вече има запис и хората са го слушали, проявяват завишен интерес към това дали живото изпълнение ще отговаря на студийното. Спектакълът ни беше приет добре и аз съм доволна от началото на сезона.

Другата седмица пътувам за Виена, където ще пея една опера, която не познавах – „Фалстаф“ от Салиери, в Theater an der Wien. Много интересна музика. Сега си давам сметка, че всъщност Салиери е доста подценяван композитор, останал в сянката на големия гений Моцарт, успоредно с когото е живял. Може би не съвсем справедливо. Но не случайно в онази епоха Салиери е бил истинска голяма звезда. В операта има две главни женски роли, както знаете, „Фалстаф“ е по „Веселите уиндзорки“ на Шекспир и аз съм една от тях. Забавна, интересна комедия.

Веднага след това ще пея „Фалстаф“ от Верди – Алис Форд, която е мой дебют и този сезон бих го нарекла Вердиевия ми сезон, тъй като ми предстоят три нови партии: Алис Форд от „Фалстаф“, Амелия от „Бал с маски“ и лейди Макбет от „Макбет“. Нека го наречем, че сме на една крачка от драматичния, тежкия репертоар.Това лято отказах наистина изкусително предложение: „Алцеста“ от Глук, но благодарих и заминах на ваканция, от която съм много доволна, защото се чувствам заредена и се надявам да имам сили да изкарам този сезон, който няма да е лек. Миналата година пях в Баден Баден – „Мефистофел“ от (Ариго) Бойто, също дебютна роля. Със „Саломе“ във Варшава завърши миналият сезон за мен."

За предстоящия мащабен музикален проект „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън на девети май 2017 г. в България:

"Един много интересен проект с радиооркестъра и филхармонията. „Военният реквием“ на Бритън е произведение, което пях с Лондонската филхармония и диригент Владимир Юровски, заедно с Матиас Гьорне и Ян Бьострич и се надявам, поне една част от тези имена да доведем в България. Това произведение е гениално. Написано е в края на Втората световна война. Бритън е искал да обедини победители и победени под знаменателя на изкуството и на музиката, които да творят и да пеят за безсмислието на войната. Монументална творба, с много голям хор. Преживяване, което разтърсва душата и остава действително за цял живот. Надявам се българската публика и ние, самите участници, да усетим неговата мощ и значимост."

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...