"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори. Тази статия е за Клара Шуман - виртуозен изпълнител, композитор и педагог, една от най-влиятелните женски фигури в класическата музика. Тази година се навършват 200 г. от рождението й, а музиката й ще звучи на първия за новия сезон "Концерт на възглавници".

Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на "Модо България" - организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика сред децата - "Концерти на възглавници", и сред възрастните - "Концерти "Мотив".

-------

В продължение на 61 години Клара Шуман е позната на света като пианистка с необикновен талант и артистични възможности. Междувременно, обаче, тя е композитор, преподавател, майка на осем деца, кумир на много от интелектуалците на времето си и не на последно място - муза, пазител и съпруга на прочутия музикант Роберт Шуман.

Родена като Клара Вик преди точно 200 години, пианистката демонстрира таланта си от най-ранна възраст като за всички е ясно, че тя е дете-гений. С нейното музикално образование се заема баща й, Фридрих Вик, който е прочут учител по пиано и по пеене, музикален критик, есеист и книжар. Въпреки че той е преподавател и на големия музикант от 19-ти век, Ханс фон Бюлов, Клара безспорно е най-успешната ученичка на баща си с международна кариера, започнала когато тя е само на единадесет години.

Друг негов ученик, обаче, се оказва Роберт Шуман, а срещата между него и осемгодишната Клара се оказва съдбоносна. Към този момент младата пианистка вече е преминала през развода на родителите си и отчуждението от майка си. Бащата компенсира тази липса с абсолютно покровителство над нейния професионален и личен живот. Именно поради тази причина години по-късно той ще се противопостави категорично срещу любовта между тийнейджърката Клара и девет години по-възрастния Роберт.

Богато разкрасявана, но винаги интригуваща със своя краен романтизъм, още от запознанството им връзката между Роберт и Клара започва с житейски обрати. Младият музикант се отказва от следването си по право, за да започне уроци с Фридрих Вик, живеейки в неговия дом в продължение на година. Заражда се приятелство, което винаги кръжи около професионалните успехи на двамата приятели. Роберт помага на Клара в оркестрацията на нейния Концерт за пиано и оркестър, който тя пише на тринадесетгодишна възраст.

Кариерата на Клара се развива главоломно, тя свири пред самия Гьоте, а Николо Паганини сам й предлага да музицират заедно на сцена. Изпълненията й са възхвалявани от всички големи музиканти на деня, включително изключителни пианисти като Фредерик Шопен. Приятелството й с виртуозния цигулар Йозеф Йоахим е неотменна част от тяхното сценично партньорство с над 200 концерта на десетки международни сцени. Вдъхновена от изумителното майсторство на Йоахим, Клара му посвещава своите приказно красиви романси за цигулка.

Междувременно, близостта с Роберт е преминава в истинска любов и той предлага брак на осемнадесетгодишната Клара, който тя приема. За съжаление, обаче, баща й е толкова силно против тази идея, че младите са принудени да се отнесат към съда. След тригодишен спор те получават заветното разрешение и започват пълноценния си семеен живот, водейки общ личен и музикален дневник, който остава важно свидетелство за техния необикновен път. Тъкмо в началото на общото им битие, Клара пише най-популярната си творба - Клавирно трио в сол минор.

Тринадесет години след сватбата Клара записва в дневника едно възклицание, което ознаменува появата на един безкрайно млад и тогава все още напълно неизвестен композитор: "като че ли изпратен право от Бога". Тези думи се отнасят за двадесетгодишния Йоханес Брамс, който е представен на семейство Шуман от техния голям приятел Йозеф Йоахим. Младият Йоханес представя част от музиката си на именитото семейство, а те са толкова възхитени, че Роберт пише прочута възхваляваща статия за него, която му отваря вратите към голяма композиторска кариера.

Брамс става толкова близък със семейството, че в известен смисъл се превръща и в част от него. Той носи силна подкрепа на Клара в последващите три години, които се оказват последни в живота на Роберт. Това е тежък момент за всички тях, тъй като прочутият композитор ги прекарва затворен в психиатрична клиника, след като прави опит за самоубийство, а през това време на Клара не й е разрешено да го посещава. Тя успява да го види няколко дни преди смъртта му, когато за него вече е трудно да я разпознае. Брамс, от своя страна, има възможността да посещава Шуман, а в същото време поддържайки духа на Клара, композирайки музика, с която да я разтуши.

Смела, решителна и дейна, Клара е пословична със силния си характер. По време на размирици в Дрезден три от децата й остават в града с детегледачка, докато всички останали са принудени да се евакуират. Клара не се подчинява на забраната, а преминава директно през въоръжената охрана, за да спаси децата си и да се върне обратно извън града.

След смъртта на съпруга си, Клара остава изцяло отговорна за осигуряването на семейния бюджет. До този момент тя също е изпълнявала тази функция, поради добрите приходи от концерти, които е получавала. Освен да бъде сред първите солисти на новосъздадената Берлинска филхармония, тя прави премиерните изпълнения на много от произведенията на Роберт, както и на творби от своите съвременници Брамс, Шопен и Менделсон. Концертният й живот е бил наситен дори по съвременните стандарти - запазени са над 1300 програми от нейни концерти.

Освен като концертиращ музикант, Клара Шуман е активна и в сферата на образованието. Тя е първият преподавател по пиано в консерваторията във Франкфурт и единствена жена там, а десетки нейни ученици успяват да развият международни кариери.

Клара Шуман има дълъг живот, в който музиката, любовта и личните трагедии са неразривно свързани. Освен, че любимият й Роберт я напуска твърде рано, тя надживява четири от осемте си деца, като две от тях включително й оставят внуци, които Клара отглежда. В последните си години губи слуха си, както любимия й Бетовен, чиито произведения изпълнява с огромен успех. Умира от инсулт, а загадка остава естеството на връзката й с Йоханес Брамс, писмата от когото тя изгаря в по-голямата си част. Не без значение е фактът, че последното произведение, което изпълнява са "Вариации по тема от Хайдн" от Йоханес Брамс.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.