"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори. Тази статия е за Клара Шуман - виртуозен изпълнител, композитор и педагог, една от най-влиятелните женски фигури в класическата музика. Тази година се навършват 200 г. от рождението й, а музиката й ще звучи на първия за новия сезон "Концерт на възглавници".

Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на "Модо България" - организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика сред децата - "Концерти на възглавници", и сред възрастните - "Концерти "Мотив".

-------

В продължение на 61 години Клара Шуман е позната на света като пианистка с необикновен талант и артистични възможности. Междувременно, обаче, тя е композитор, преподавател, майка на осем деца, кумир на много от интелектуалците на времето си и не на последно място - муза, пазител и съпруга на прочутия музикант Роберт Шуман.

Родена като Клара Вик преди точно 200 години, пианистката демонстрира таланта си от най-ранна възраст като за всички е ясно, че тя е дете-гений. С нейното музикално образование се заема баща й, Фридрих Вик, който е прочут учител по пиано и по пеене, музикален критик, есеист и книжар. Въпреки че той е преподавател и на големия музикант от 19-ти век, Ханс фон Бюлов, Клара безспорно е най-успешната ученичка на баща си с международна кариера, започнала когато тя е само на единадесет години.

Друг негов ученик, обаче, се оказва Роберт Шуман, а срещата между него и осемгодишната Клара се оказва съдбоносна. Към този момент младата пианистка вече е преминала през развода на родителите си и отчуждението от майка си. Бащата компенсира тази липса с абсолютно покровителство над нейния професионален и личен живот. Именно поради тази причина години по-късно той ще се противопостави категорично срещу любовта между тийнейджърката Клара и девет години по-възрастния Роберт.

Богато разкрасявана, но винаги интригуваща със своя краен романтизъм, още от запознанството им връзката между Роберт и Клара започва с житейски обрати. Младият музикант се отказва от следването си по право, за да започне уроци с Фридрих Вик, живеейки в неговия дом в продължение на година. Заражда се приятелство, което винаги кръжи около професионалните успехи на двамата приятели. Роберт помага на Клара в оркестрацията на нейния Концерт за пиано и оркестър, който тя пише на тринадесетгодишна възраст.

Кариерата на Клара се развива главоломно, тя свири пред самия Гьоте, а Николо Паганини сам й предлага да музицират заедно на сцена. Изпълненията й са възхвалявани от всички големи музиканти на деня, включително изключителни пианисти като Фредерик Шопен. Приятелството й с виртуозния цигулар Йозеф Йоахим е неотменна част от тяхното сценично партньорство с над 200 концерта на десетки международни сцени. Вдъхновена от изумителното майсторство на Йоахим, Клара му посвещава своите приказно красиви романси за цигулка.

Междувременно, близостта с Роберт е преминава в истинска любов и той предлага брак на осемнадесетгодишната Клара, който тя приема. За съжаление, обаче, баща й е толкова силно против тази идея, че младите са принудени да се отнесат към съда. След тригодишен спор те получават заветното разрешение и започват пълноценния си семеен живот, водейки общ личен и музикален дневник, който остава важно свидетелство за техния необикновен път. Тъкмо в началото на общото им битие, Клара пише най-популярната си творба - Клавирно трио в сол минор.

Тринадесет години след сватбата Клара записва в дневника едно възклицание, което ознаменува появата на един безкрайно млад и тогава все още напълно неизвестен композитор: "като че ли изпратен право от Бога". Тези думи се отнасят за двадесетгодишния Йоханес Брамс, който е представен на семейство Шуман от техния голям приятел Йозеф Йоахим. Младият Йоханес представя част от музиката си на именитото семейство, а те са толкова възхитени, че Роберт пише прочута възхваляваща статия за него, която му отваря вратите към голяма композиторска кариера.

Брамс става толкова близък със семейството, че в известен смисъл се превръща и в част от него. Той носи силна подкрепа на Клара в последващите три години, които се оказват последни в живота на Роберт. Това е тежък момент за всички тях, тъй като прочутият композитор ги прекарва затворен в психиатрична клиника, след като прави опит за самоубийство, а през това време на Клара не й е разрешено да го посещава. Тя успява да го види няколко дни преди смъртта му, когато за него вече е трудно да я разпознае. Брамс, от своя страна, има възможността да посещава Шуман, а в същото време поддържайки духа на Клара, композирайки музика, с която да я разтуши.

Смела, решителна и дейна, Клара е пословична със силния си характер. По време на размирици в Дрезден три от децата й остават в града с детегледачка, докато всички останали са принудени да се евакуират. Клара не се подчинява на забраната, а преминава директно през въоръжената охрана, за да спаси децата си и да се върне обратно извън града.

След смъртта на съпруга си, Клара остава изцяло отговорна за осигуряването на семейния бюджет. До този момент тя също е изпълнявала тази функция, поради добрите приходи от концерти, които е получавала. Освен да бъде сред първите солисти на новосъздадената Берлинска филхармония, тя прави премиерните изпълнения на много от произведенията на Роберт, както и на творби от своите съвременници Брамс, Шопен и Менделсон. Концертният й живот е бил наситен дори по съвременните стандарти - запазени са над 1300 програми от нейни концерти.

Освен като концертиращ музикант, Клара Шуман е активна и в сферата на образованието. Тя е първият преподавател по пиано в консерваторията във Франкфурт и единствена жена там, а десетки нейни ученици успяват да развият международни кариери.

Клара Шуман има дълъг живот, в който музиката, любовта и личните трагедии са неразривно свързани. Освен, че любимият й Роберт я напуска твърде рано, тя надживява четири от осемте си деца, като две от тях включително й оставят внуци, които Клара отглежда. В последните си години губи слуха си, както любимия й Бетовен, чиито произведения изпълнява с огромен успех. Умира от инсулт, а загадка остава естеството на връзката й с Йоханес Брамс, писмата от когото тя изгаря в по-голямата си част. Не без значение е фактът, че последното произведение, което изпълнява са "Вариации по тема от Хайдн" от Йоханес Брамс.

„Никоя страна не може да се развива, ако гражданите й не са образовани.“

Нелсън Мандела, южноафрикански политик и борец за мир, роден на 18 юли преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...