Рикардо Мути ще стане пожизнен музикален директор на Чикагския симфоничен оркестър от следващия сезон, предаде Асошиейтед прес.

Съобщението беше направено на сцената на "Оркестра хол" в Чикаго в петък вечер след изпълнението на "Missa Solemnis" на Бетовен, с което започна последният уикенд на маестро Мути като музикален директор. Неговият мандат започна през сезон 2010-2011 г.

Той ще повтори Бетовен в тази вечер и в неделя. Последната му изява от този мандат с оркестъра е безплатен концерт в Милениум парк идния вторник. 

Рикардо Мути, който навършва 82 години през юли, е планирано да дирижира Чикагския симфоничен оркестър в продължение на шест седмици през всеки от следващите два сезона. Графикът му за 2023-24 г. започва с двуседмично откриване на сезона в Чикаго, два концерта за начало на сезона в “Карнеги хол” на 4 и 5 октомври и триседмично европейско турне от 11 до 29 януари с изяви в Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Австрия и Италия.

Сезонът 2024-25 с оркестъра ще включва четири седмици в Чикаго и две на турне. От ръководството на състава съобщиха, че се обсъждат възможности за сътрудничеството да продължи и през следващите сезони.

Кариерата на Мути включва дълги периоди на работа с Лондонския филхармоничен оркестър (1972-82), Филаделфийския оркестър (1980-92) и музикантите от миланската "Ла Скала" (1986-2005). 

Той е едва петият музикален директор на Чикагския симфоничен оркестър за последните седем десетилетия след Фриц Райнер (1953-62), Жан Мартинон (1963-68), Георг Шолти (1969-91) и Даниел Баренбойм (1991-2006), припомня Асошиейтед прес.

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...