ХРАБРА МАРИНОВА

За 33-и път Нова година във Виена ще се празнува в целия град на открито. Отвсякъде ще музика, а в полунощ, под звуците на "На хубавия син Дунав", всички ще танцуват валс. Музикалната програма на площада пред кметството ще бъде посветена на Годината на Щраус. Новогодишните тържества във Виена се провеждат на осем места с вход свободен – в центъра на града, но и на площада пред Виенското кметство и пред Виенското колело в Пратера. В центъра ресторантьори ще отворят специални новогодишни щандове, на които ще предлагат пунш, шампанско и богато разнообразие от кулинарни специалитети.

Новогодишната пътека във Виена започва от площад "Фраюнг", минава по известната търговска улица "Грабен" и достига катедралата "Св. Стефан" и Кертнерщрасе. На осем сцени из цяла Виена ще има шоу програми, като освен валс ще звучи поп, рок, диско, блус, фънк, соул. Особено популярна е улицата за класическа музика на "Грабен". Всяка година в ранните следобедни часове на последния ден от годината именно там танцовите училища предлагат безплатни курсове за валс и превръщат района в най-голямата бална зала на открито.

На най-голямата от осемте сцени на площада пред Виенското кметство програмата "Countdown Strauss" ще отбележи официалното началото на годината на Йохан Щраус, когато във Виена ще се проведат множество събития, посветени 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. Оркестър от сто музиканти, под ръководството на австрийския перкусионст Мартин Грубингер, ще представи нов аранжимент на световноизвестния Дунавски валс. Огромната група музиканти ще изпълнят този шедьовър на Йохан Щраус по един съвсем нов начин – този път и с текст.

Точно в полунощ от катедралата "Свети Стефан" се чува камбанен звън. Камбаната, която виенчани наричат Пумерин, бие само в изключително тържествени случаи, а новогодишният звън се предава по радиото и телевизията в цяла Австрия. Кулминацията на празника е лазерното шоу точно в полунощ. Виена се отказва от фойерверките, защото замърсяват природата с отпадъци и отровни вещества, а шумът от тях стресира животните. На фона на лазерното шоу отново ще звучи валсът "На хубавия син Дунав", превърнал се в неофициален химн на Виена. Празникът на площадите е безплатен и се провежда на общо осем места - не само в центъра на града, но и на площада пред кметството, както и в увеселителния парк Пратера. 

Традициите са затова, за да се спазват

Както всяка година, в новогодишната нощ на сцената на Виенската Щатсопера се играе "Прилепът" от Йохан Щраус, а първият ден от Новата година започва с прочутия концерт на Виенската филхармония от 12:15 ч., който се предава на живо на огромен екран на площада пред катедралата "Св. Стефан" и пред Виенското колело в Пратера. В България ще го гледаме традиционно прякото му излъчване по Българската национална телевизия.

На 1 януари виенските виртуози ще свирят отново под диригентската палка на маестро Рикардо Мути, за когото това ще бъде седмият новогодишен концерт. Естествено, акцентът в програмата и на това събитие ще бъде 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. В Новогодишния концерт са предвидени цели осем негови композиции. Освен валсове, полки и маршове от Йохан Щраус-син, в програмата е включена и увертюрата към неговата оперета "Цигански барон". Разбира се, ще има и изпълнения на популярни пиеси от Йохан Щраус-баща и от братята на юбиляря Йозеф и Едуард Щраус, както и от Йозеф Хелмесбергер-син. На традиционния концерт е предвидена и една премиера - за първи път в 84-годишна история на Новогодишния концерт ще прозвучи произведение от жена-композитор. Това ще бъде Валс на Фердинанд /Ferdinandus-Walzer/ от австрийката Констанце Гайгер (1835-1890 г.).

 

  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЛЕЗНО

    Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата

     Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места...

     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.