Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча отдавна е надскочил границите на литературата и се е превърнал в символ на борба за справедливост и идеализъм. Неговата история е вълнувала много композитори, създали забележителни произведения по темата. Още през XVII век Йохан Филип Фьорч  пише опера, изпълнена в Хамбург през 1690; Франческо Бартоломео Конти пише трагикомична опера за  виенския двор през 1719, която става много популярна за времето си и e обект на заемки от други композитори; през XVIII век произведения по романа на Сервантес създават Телеман, Паизиело, Салиери, Пичини; през XIX век –Менделсон, Барбиери, Доницети, Рихард Щраус сътворяват прекрасни романтични опуси, Минкус – балета „Дон Кихот“; през ХХ век – има много творби в различни жанрове и музикални стилове от Корнголд, Мануел де Файа, Морис Равел и мн. др., темата навлиза и в различни джазови интерпретации. 

На 12 октомври маестро Джеймс Джъд събира част от най-впечатляващите произведения в концерт, посветен на Председателството на Испания на Съвета на ЕС и на националния празник на страната, съобщи пресцентърът на институцията. Публиката ще чуе Увертюра "Сватбата на Камачо" от Феликс Менделсон-Бартолди, Сюитата „Дон Кихот“ от Георг Филип Телеман и едноимената симфонична поема от Рихард Щраус. 

Солисти на вечерта са Елисавета Станева - Фогл - виола и Бернар Фогл - виолончело.

На концерта дебют ще направи и новата вятърна машина на Софийската филхармония, изработена и дарена на оркестъра от група почитатели на Филхармонията. Двигател на създаването й е авиоинженерът Едуард Хаджолян. 

Машината за вятър е инструмент от групата на ударните инструменти, който наподобява  звука на вятър. Състои се от стойка, на която е поставен голям цилиндър, конструиран от дървени летви. Този цилиндър е покрит с брезентов плат във фиксирана позиция. Към цилиндъра е прикрепена дръжка, която го завърта и по този начин се създава триене между дървените летви и плата, имитиращ звука на вятър. Силата и височината на звука се контролират от скоростта, с която се върти дръжката.

Звукът, произвеждан от вятърната машина, е ефирен и завладяващ, подобен на шепота на самата природа. Той може да варира от нежни и успокояващи звуци до по-силни, драматични тонове, в зависимост от интензивността и посоката на вятъра. 

Този инструмент се използва в симфоничната и оперната музиката, както и в театрални постановки. Първият композитор, който използва такава машина е Жан Филип Рамо през 1763г. в операта си “Les Boréades”, митологична приказка за Бога на северния вятър. По-късно се използва от Джакомо Росини, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Морис Равел и мн.др. 

 

Британският диригент Джеймс Джъд е международно признат за неговото забележително разнообразно, уникално музициране и харизматично присъствие на сцената. Известен със своя изключително комуникативен стил и завладяващи концерти, редовните му изпълнения в концертни зали от Виена до Токио свидетелстват за отличния контакт с публиката и музикантите. Ръководил е реномирани оркестри като Берлинската филхармония, Ротердамската филхармония, Националния оркестър на Франция, Гевандхаус оркестър – Лайпциг, Кралската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Би Би Си симфони, Симфоничния оркестър NHK в Токио, Унгарската национална филхармония, СО на Румънското радио Словенската национална филхармония, оркестри в Далас, Сейнт Луис, Балтимор, Монреал и др.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...