След тежка и продължителна борба с рака почина незабравимият актьор Никола Анастасов, съобщи БНР.

"Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужно да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем, за да се радваме един на друг, а смехът, както казвам аз, е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма", заяви в интервю през април тази година Анастасов.

Големият български актьор е роден на 22 април 1932 г. в София. Завършил е актьорско майсторство при проф. Филип Филопов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1955). Работил в театрите във Враца (1955-1956), Варна (1956-1957). След това започва работа в Сатиричния театър в София, на чиято сцена остава през целия си професионален път, като имаше изяви включително и тази пролет. 

Никола Анастасов е един от най-емблематичните актьори в българското кино и театър. Той оставя незабравими роли в култови филми, като "Тримата от запаса" от 1971 г., където играе Пейо. Във филма той участва заедно с легендарните актьори Георги Парцалев и Кирил Господинов. незабравима е играта му в популярната телевизионна адаптация на "Криворазбраната цивилизация" (1974 г.).

Поклонението ще е в петък – 12 август, от 10 до 13 ч. във фоайето на Сатиричния театър.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...