Концертът на Горан Брегович и известната балканска рок група„Биело дугме“  ще се състои на 7 април в зала „Арена армеец“ на  София. Той е част от европейското им турне, което започва от Лондон на 23 февруари. Билетите са вече в продажба на цена от 30 до 90 лева. 

„Биело дугме“ е може би най-популярната група в бивша Югославия, известни още и като „Ролинг Стоунс на Балканите“. Бандата е създадена през 1974 г. в Сараево и в първоначалния й състав са вокалистът Желко Бебек, барабанистът Ипе Ивандич, кийбордистът Владо Правдич и бас китаристът Зоран Реджич. Основател и основен двигател на групата е Горан Брегович. Самият той се научава да свири на цигулка в музикално училище, от което е изключен поради „липса на талант“. Впоследствие майка му купува китара на бъдещата звезда и така поставя началото на една уникална кариера.

Още дебютният албум на „Биело дугме“ „Kad bi bio Bijelo Dugme” (в превод „Ако бях бяло копче“) от 1974 г. със своя разтърсващ балкански рок звук ги превръща в звезди за кратко време. Емблематичното едноименно парче и следващите хитове с подобно звучене поддържат тяхната огромна популярност, описана от медиите като „Дугмемания“. Въпреки многократните промени в състава, творчеството на групата, особено симфоничните балади с поетични текстове, са високо оценени и от музикалните специалисти, а албумите им се продават в милиони тиражи. Най-успешна година за групата е 1988. Тогава излиза албумът „Ćiribiribela“, на чиято обложка е нарисуван Ноевия ковчег. Хит №1 от него става песента „Гергьовден“ (Đurđev dan). Като използва стихотворение на Джордже Балашевич и стара циганска тема, и прибягва до съпровода на циганския оркестър на Феят Сейдич, Горан Брегович сътворява може би най-големия си шедьовър. За съжаление през 1989 г. групата се разпада, поради нарастващото напрежение в Югославия. Все пак популярността й не намалява, а за уникалните им концерти, посетени от рекорден брой зрители, продължават да се носят легенди. През 2005 г. бандата се събира отново за три концерта в Сараево (Босна и Херцеговина), Загреб (Хърватска) и Белград (Сърбия). Специално на шоуто им на Хиподрума в Белград идват над 250 000 екзалтирани фенове.

Освен хитовете на „Биело дугме“ Горан Брегович създава и невероятна филмова музика. Той е композитор на повече от 30 заглавия, сред които най-известни са трите шедьовъра на Емир Кустурица – „Циганско време“, „Аризонска мечта“ и „Ъндърграунд“. Брегович е автор и на музиката към култовия френски филм „Кралица Марго“, който му носи номинация за наградата „Сезар“, както и на музиката за българския филм „Летете с Росинант“. Пише песни и за легенди като Иги Поп и Сезария Евора.

През 2016 г. Горан Брегович и останалите от „Биело дугме“ се събират отново за няколко концерта. Успехът обаче е главозамайващ – шоуто им в Белград е разпродадено за броени дни.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.“

Маргарет Мичъл, американска писателка, родена на 8 ноември преди 126 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд