Кино "Одеон" ще отбележи българското председателство на Съвета на ЕС с 26 български филма, създадени съвместно с една или повече европейски държави, съобщи „Сега“. Филмотечният салон вади от архива си ленти, заснети между далечната 1942 г. и днес. Прожекциите са всеки петък до края на юни, входът за всички е свободен.

Програмата стартира на 5 януари с "Изпитание" на режисьора Хрисан Цанков. Една от първите български копродукции - с Унгария, е създадена в далечната 1942 г. В ролите са оперетната звезда Надя Ножарова, по-късно графиня Надя де Наваро Фарбър, Иван Димов и Кръстьо Сарафов. Предстоящият петък - 12 януари, е запазен за "Старинната монета" (1965, България-ГДР). В романтичната комедия по сценарий на Братя Мормареви участват Манфред Круг, Лиана Антонова, Григор Вачков. "Езоп" на Рангел Вълчанов (България-Чехословакия, 1970), "Изкуствената патица" (България-Полша, 1973, реж. Януш Вазов), "Пет жени на фона на морето" (България-Полша, 1986, Владислав Икономов) завършват картината на социалистическия период. Вероятно понеже не режисира българин, от списъка липсват някои от най-успешните ни сътрудничества от епохата. Например "Героите на Шипка" (СССР-България), 1955 г., с голямата награда в Кан, която още не се казва тогава "Златна палма". Режисьор е руснакът Сергей Василиев, но участват Апостол Карамитев, Петко Карлуковски, Николай Масалитинов, Костантин Кисимов и др., а музиката композира Филип Кутев. Също и "Звезди" (ГДР, България, 1959) по сценарий на Анжел Вагенщайн и реж. на Конрад Волф. В него Рангел Вълчанов е втори режисьор, който работи с българските актьори.

Изненадващо яловите 90-те са представени доста широко: с "Резерват" на Еди Захариев (България-Унгария, 1990 г.), копродукциите с Франция "Нещо във въздуха (Петър Попзлатев), "Фатална нежност" (Рангел Вълчанов) и "Граница" (Илиян Симеонов/Християн Ночев), всички от 1993-та, както и "Любовни сънища" на Иван Ничев, "Търкалящи се камъни" на Иван Черкелов, "Приятелите на Емилия" с реж. Людмил Тодоров и др.

С "Писмо до Америка" (2000, България-Холандия-Унгария, реж. Иглика Трифонова) на 27 април започват прожекциите на съвременни филми, сред които са пожъналите успех и добре познати "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси", "Мисия Лондон", "Тилт", "Виктория", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" и най-новите - "Безбог" и "Слава" от 2016 г.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“ 

Брам Стокър, ирландски писател, роден на 8 ноември преди 179 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд