„Само тези, които са познали ужаса на нощта, могат да разберат сладостта от настъпването на утрото.“

„Трябва да погледнем живота внимателно, за да не позволим на малката, незначителна истина, да потисне великата истина.“

„Колко са щастливи тези, чиито живот преминава без страх, без ужас, за които сънят им е благословен, осигурявайки им сладки сънища.“

„Никой, освен жената, не може да помогне на мъжа, когато има проблеми със сърцето и няма кой да го утеши.“

„Има причина за всичко, за да бъде така, както е.“

„И отчаянието има своите добри страни.“

„Водата спи, но врагът никога не затваря очи.“

„Колко е странно, че именно това, към което се отнасям враждебно и това, към което съм привикнал да гледам като идолопоклоничество в дните на самота и тревоги, е единствената ми подкрепа и утеха.“

„Лудостта по-лесно се разпространява, отколкото действителността…“

„Съчувствието, въпреки че не може да промени обстоятелствата, все пак ги прави по-поносими.“

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“

„Не забравяйте старата истина – бързайте бавно.“ 

БРАМ СТОКЪР – ирландски писател, роден на 8 ноември 1847 г. Литературната слава му осигурява романа му „Дракула“. Смята се, че е вдъхновение за „Дракула” мрачните истории за карпатските планини. Макар книгата да има успех, тя нашумява години след неговата смърт. Стокър публикува и още два по-известни романа на ужаса – „The Lady of the Shroud” и „The Lair of the White Worm”. Освен „Дракула” на български са преведени още творбите му „Гостът на Дракула”, „Украшението със седем звезди” и „Принцът на розите” – произведение, писано заедно с Оскар Уайлд.

Стокър умира на 20 април 1912 г. Героят му има специално място в кинематографията с многобройните си екранизации.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.