"Свободна Европа"

В неделя почина френският актьор Ален Делон, една от легендите на световното кино на 20-и век. Той беше на 88 години. Съобщението е на трите му деца, цитирани от Франс прес.

Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в семейството на директор на провинциално кино и аптекарка. Родителите се развеждат, когато той е на 4 години и той отраства в приемно семейство и католически пансион, преди да се върне в новото семейство на майка си.

Влюбва се в киното, след като на 19 години гледа "Не пипай мангизите" с Жан Габен в главната роля.

Първата му роля е във филма на Ив Алегре "Когато е замесена жена", излязъл през 1957 г. Тогава Ален Делон е на 21 години. Тогава той има зад гърба си няколко ареста за кражби, хулиганство и сводничество, диплома на колбасар и военна служба във френски Индокитай.

Вторият филм, в който играе, "Бъди красива и мълчи" на Марк Алегре, го свързва с друг младеж, който също прави първи стъпки в киното - Жан-Пол Белмондо. Двамата стават легенди на френското кино.

През 1958 той се готви за първата си по-сериозна роля в нов филм, в който му партнира една вече утвърдена звезда - германската актриса Роми Шнайдер. Общият им филм "Кристин" на Пиер-Гаспар Юи води до връзката им, оцеляла до 1963 г. Киното ги събира още няколко пъти в следващите години.

Връзките на Делон са почти неотделими от филмите, в които той играе, и от публичния образ, който има. Публиката ревниво следи отношенията му с Роми Шнайдер, а после и с всяка друга жена, с която той се свързва.

Звездата му изгрява истински в началото на 60-те с филмите "В зенита на слънцето" на Рене Клеман и "Роко и неговите братя" на Лукино Висконти, който печели наградата на журито на фестивала във Венеция.

През 1962-а идва друг голям успех - "Затъмнението" на Микеланджело Антониони, с Моника Вити в главната роля, който получава наградата на журито на фестивала в Кан.

Следват множество филми, в които Ален Делон утвърждава голямата си роля във френското и световното кино. Сред тях са "Гепардът" (златна палма в Кан), "Двама мъже в града", "Черното лале", "Самураят", "Гори ли Париж?", "Басейнът".

Ален Делон играе в най-разнообразни жанрове на игралното кино на 70-те и 80-те години - криминални, драматични, приключенски. Редува роли на добрия герой, трагичния персонаж, романтичния младеж.

Сред партньорите му са Натали Делон, Мирей Дарк, две актриси, които влизат и в личния му живот.

Ален Делон играе за кратко и в театъра, но това не се оказва неговата стихия. По-добре се е чувстват в ролята на продуцент. Той е произвел най-малко 25 от филмите, в които е участвал. През 70-те започва и бизнес - отваря ресторант в Ница. После произвежда алкохол и различни луксозни стоки, става лице на Кристиан Диор, колекционира скъпи вина и съвременно изкуство.

В края на 70-те и началото на 80-те той се заявява като човек от десницата и известно време следва тези убеждения - подкрепя Жискар д'Естен, Жак Ширак, Никола Саркози. Нещата се променят, когато той изразява подкрепа за крайната десница на Жан-Мари Льо Пен - човек, когото той е определял като приятел, пише "Ню Йорк таймс".

Ален Делон е от малкото западни кинозвезди, допускани от властите в комунистическия лагер преди 1989 г. Някои филми с негово участие се показват в големи салони в Източна Европа и събират стотици милиони зрители. Въпреки тази симпатия на комунистическите власти към него, Делон е свързан с идеите на дисидентското движение в Източна Европа, приветства падането на Берлинската стена, особено близък чувства президента дисидент на Чехословакия, а после и на Чехия - Вацлав Хавел, който е драматург. Приз 2022 Ален Делон осъжда руската инвазия в Украйна.

През 2019 г. той претърпява инсулт и оттогава почти не се появява в публичното пространство.

Филм, който е искал да снима, остава ненаправен.

 

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 114 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.