"Свободна Европа"

В неделя почина френският актьор Ален Делон, една от легендите на световното кино на 20-и век. Той беше на 88 години. Съобщението е на трите му деца, цитирани от Франс прес.

Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в семейството на директор на провинциално кино и аптекарка. Родителите се развеждат, когато той е на 4 години и той отраства в приемно семейство и католически пансион, преди да се върне в новото семейство на майка си.

Влюбва се в киното, след като на 19 години гледа "Не пипай мангизите" с Жан Габен в главната роля.

Първата му роля е във филма на Ив Алегре "Когато е замесена жена", излязъл през 1957 г. Тогава Ален Делон е на 21 години. Тогава той има зад гърба си няколко ареста за кражби, хулиганство и сводничество, диплома на колбасар и военна служба във френски Индокитай.

Вторият филм, в който играе, "Бъди красива и мълчи" на Марк Алегре, го свързва с друг младеж, който също прави първи стъпки в киното - Жан-Пол Белмондо. Двамата стават легенди на френското кино.

През 1958 той се готви за първата си по-сериозна роля в нов филм, в който му партнира една вече утвърдена звезда - германската актриса Роми Шнайдер. Общият им филм "Кристин" на Пиер-Гаспар Юи води до връзката им, оцеляла до 1963 г. Киното ги събира още няколко пъти в следващите години.

Връзките на Делон са почти неотделими от филмите, в които той играе, и от публичния образ, който има. Публиката ревниво следи отношенията му с Роми Шнайдер, а после и с всяка друга жена, с която той се свързва.

Звездата му изгрява истински в началото на 60-те с филмите "В зенита на слънцето" на Рене Клеман и "Роко и неговите братя" на Лукино Висконти, който печели наградата на журито на фестивала във Венеция.

През 1962-а идва друг голям успех - "Затъмнението" на Микеланджело Антониони, с Моника Вити в главната роля, който получава наградата на журито на фестивала в Кан.

Следват множество филми, в които Ален Делон утвърждава голямата си роля във френското и световното кино. Сред тях са "Гепардът" (златна палма в Кан), "Двама мъже в града", "Черното лале", "Самураят", "Гори ли Париж?", "Басейнът".

Ален Делон играе в най-разнообразни жанрове на игралното кино на 70-те и 80-те години - криминални, драматични, приключенски. Редува роли на добрия герой, трагичния персонаж, романтичния младеж.

Сред партньорите му са Натали Делон, Мирей Дарк, две актриси, които влизат и в личния му живот.

Ален Делон играе за кратко и в театъра, но това не се оказва неговата стихия. По-добре се е чувстват в ролята на продуцент. Той е произвел най-малко 25 от филмите, в които е участвал. През 70-те започва и бизнес - отваря ресторант в Ница. После произвежда алкохол и различни луксозни стоки, става лице на Кристиан Диор, колекционира скъпи вина и съвременно изкуство.

В края на 70-те и началото на 80-те той се заявява като човек от десницата и известно време следва тези убеждения - подкрепя Жискар д'Естен, Жак Ширак, Никола Саркози. Нещата се променят, когато той изразява подкрепа за крайната десница на Жан-Мари Льо Пен - човек, когото той е определял като приятел, пише "Ню Йорк таймс".

Ален Делон е от малкото западни кинозвезди, допускани от властите в комунистическия лагер преди 1989 г. Някои филми с негово участие се показват в големи салони в Източна Европа и събират стотици милиони зрители. Въпреки тази симпатия на комунистическите власти към него, Делон е свързан с идеите на дисидентското движение в Източна Европа, приветства падането на Берлинската стена, особено близък чувства президента дисидент на Чехословакия, а после и на Чехия - Вацлав Хавел, който е драматург. Приз 2022 Ален Делон осъжда руската инвазия в Украйна.

През 2019 г. той претърпява инсулт и оттогава почти не се появява в публичното пространство.

Филм, който е искал да снима, остава ненаправен.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...