„Аз не принадлежа към тази част от хората, които смятат, че щастието е постоянна величина. То е абсолютно относително понятие. За болния щастието е в здравето… За страхливеца – да се освободи от страховете си… За мен щастието е мигновение… В един момент съм щастлив. Щастлив съм тази вечер, но утре сутрина, не знам.“

„Политиката и зрелището все повече си приличат. Политиците и актьорите използват едни и същи техники. Те имат една и съща цел – да станат известни, да спечелят публиката. У политиците всичко е в главата, а при нас – в сърцето. Политиците са по-големи комедианти от нас. На тях не им липсва скромност. Ти ги гониш през вратата, а те влизат през прозореца. На тях им плюят в лицата, а те се държат като клоуни.“

„Смятам, че хората трябва де се възхищават не на актьорите, певците, художниците, а не тези, които правят добро през целия си живот и остават често никому неизвестни.“ 

„Наясно съм, че никога не съм съблазнявал жена.“

„Никога не се откривайте до край. Запазете някои неща за себе си, за тези, които обичате.“

„Не ме обвинявайте, че съм се родил красив и съблазнителен. Вината е на майка ми.“

 „Конете са по-добри от хората – те поне не лъжат.“

„Правя добре 3 неща – работата си, глупости и деца.”

„В любовта, ако наистина обичаме, не трябва да се страхуваме от нищо.”

„Познавам всичко и съм получавал всичко. Но истинското щастие е да даваш.”

„Първо вярваш в Бог, после не вярваш, а когато имаш голям проблем, се молиш за всеки случай.”

„Аз не съм звезда, аз съм актьор. Толкова години се боря да докажа на хората, че не съм просто красиво лице. Това е дълга битка, но накрая ще я спечеля. Искам публиката да разбере, че аз съм актьор, който е голям професионалист и обича всеки миг пред камерата. Също и такъв, който е нещастен, когато режисьорът каже: „Край!”

„Не се страхувам от смъртта. Мисля за живота.”

„Дължа на жените всичко, което имам.”

„Всичко, което съм направил, съм го направил за жените, от любов към тях.”

АЛЕН ДЕЛОН – френски актьор, роден на 8 ноември 1935 г. Той е един от най-популярните европейски актьори през 60-те и 70-те години на миналия век. Превръща се в може би най-знаковия еталон за мъжка красота от втората половина на ХХ век. В дългата си кариера се е снимал в около 90 филма, като е работил с големи режисьори като Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Луи Мал и др. Известни негови филми са „Роко и неговите братя”, „Самураят”, „Шокова терапия”, „Зоро”, „Техеран 43”, „Нашата история”, „Престъпление” и др. От 1999 г. има двойно гражданство – френско и швейцарско.

Умира на 18 август 2024 г.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...