ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА,  „Свободна Европа”

Времето е наистина кратко... Осъзнаваш това, когато стигнеш определен етап от живота си, затова всички трябва да правим неща, които са от значение", каза Мерил Стрийп на Международния филмов фестивал в Торонто, където получи актьорската награда за последния си филм "Пералнята" (Laundromat).

"Напоследък си задавам един въпрос", каза 70-годишната актриса за начина, по който избира следващите си проекти, "Това помага ли или вреди? Това трябва ли му на света в момента? И дори да не носи вреда, а просто да е нещо леко и забавно, дали все пак не вреди? Превръща ли ни в част от проблема?", допълни Стрийп и призова колегите си да бъдат много внимателни, когато избират филмите, по които ще работят.

Мерил Стрийп посвещава своето участие в последния си филм "Пералнята" за Дафне Каруна Галиция – журналист, който е убит, докато работи по разследването "Досиета от Панама". През 2014 г. 11.5 милиона документи изтичат от панамската фирма за корпоративни и правни услуги Мосак Фонсека и разкриват информация за повече от 214 000 офшорни фирми, включително идентичността на техните собственици и директори, част от които са се сдобили със своите средства чрез прикриване на данъци, приходи и други нелегални схеми. "Филмът е за смелите хора, които дават сигнали за нередности, и за това, колко много зависим от тези хора – особено от журналистите", каза Стрийп по време на церемонията в Торонто, цитирана от "Холивуд рипортър".

"Научих, че всички сме част от една система, която трябва да променим като гласоподаватели, защото има един процент от насалението на света, които крадат от нашите училища, инфраструктура, грижата за околната среда чрез прикриване на данъци и бягане от отговорност”, каза Стрийп в отговор на въпрос за това, какво е научила от филма "Пералнята", цитирана от "Лос Анджелис таймс".

МЕРИЛ СТРИЙП е родена на 22 юни 1949 г. в град Съмит, щата Ню Джързи. Често е описвана като "най-добрата актриса от своето поколение" тя има 3 оскара и 21 номинации за наградата на Академията. Някои от най-известните филми с нейно участие са "Мостовета на Мадисън" (1995), "Музика на сърцето" (1999), "Адаптация" (2002), "Дяволът носи прада (2006), "Джули и Джулия" (2009), "Вестник на властта" (2017) и много други.

Носителка е на много награди като "Националният медал на изкуствата" и "Президентския медал на свободата", които Барак Обама й връчва. През 2003 г. френското правителство я прави почетен член на "Ордена на Изкуствата и Буквите", а през 2017 г. получава голямата награда за цялостно творчество на "Златния глобус".

"Работата на актьора е само една и тя е да разбере живота на хора, които са различни от нас и да ни накара да усетим, какво е да си тях", казва Стрийп, когато получава наградата си "Златен Глобус".

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...