Английският филмов критик Питър Брадшоу представи списък с петте най-добри актриси на всички време, получили „Оскар“ за най-добра актриса. Рейтингът е публикуван отново в „Гардиън“, където той работи.

На първо място Брадшоу поставя американката Мерил Стрийп, която е печелила три пъти наградата. Той е очарован от играта и в „Изборът на Софи“. 

В списъка му следват Елизабет Тейлър („Бътърфийлд 8“), Ингрид Бергман ( „Светлина от газова лампа“), Джоан Фонтейн ( „Подозрение“) и Франсис Макдорманд ( "Фарго").

Изборът на читателите на „Гардиън“ обаче не съвпада с този на Брадшоу. Те поставят на върха на класацията Франсис Макдорманд и ролята и във "Фарго".

ПИТЪР БРАДШОУ (55) е водещ английски киноанализатор и рецензент на „Гардиън“. Автор е на три романа, бил е в журито на различни кинофестивали. В личния му списък на най-добрите филми са „The Addiction", „Андрей Рубльов“ , „Ани Хол“, „Черният нарцис“, „Разяреният бик“ и др.

 

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...