„За смъртта на Яна Язова в архивите пише „инфаркт“, но всъщност това си е убийство при неизяснени обстоятелства”, заяви пред БНР Калина Паскалева, автор на документалния филм за трагично починалата писателка, наричана до 1944 година „детето чудо“. 

Премиерата на лентата ще се състои на в столичното кино „Култура” на 8 декември, неделя, от 19 ч. Входът е свободен.

Във филма „Изчезналото досие на Яна Язова“ нейният изследовател Петър Величков разказва как с него се свързва един от полицаите, отговарящи за случая, който твърди, че Държавна сигурност е иззела всички материали по него. 

А един от тогавашните доктори в моргата казва, че не иска да говори нищо за случая защото „ще стане страшно“. Писателката е намерена задушена с колан около врата, разказва още филмът, а вратите на квартирата й са отключени. 

ЯНА ЯЗОВА (Люба Ганчева) – поетеса и писателка, родена на 23 май 1912 г. Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Първият й роман е „Александър Македонски”. Слез 9 септември 1944 г. е обречена на изолация и принудително мълчание. В продължение на три десетилетия  успява да надмогне репресиите и създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт. Умира на 9 юли 1974 г.

Огромна заслуга за нейната реабилитация има литературоведът Петър Величков.