3 май е Световен ден на свободата на печата. Обявен е с решение на Общото събрание на ООН през 1993 г. в резултат на Генералната конференция на ЮНЕСКО две години по-рано.

В резолюцията се посочва, че независимият печат е основен елемент на всяко демократично общество. Преди няколко дни стана ясно, че България е класирана най-ниско от всички страни на ЕС в годишния рейтинг „Репортери без граници” за свободата на словото. 

Тя е на 109-то място от общо 180 държави. В първата тройка са скандинавските държави Норвегия, Швеция и Финландия. В последната тройка са Туркменистан, Еритрея и на самото дъно е Северна Корея, уточнява segabg.com. Пред България са не само останалите 27-страни членки на ЕС, но и преките ни съседи (без Турция, 155-та), плюс всички държави от Западните Балкани, включително и Албания. Пред страната ни са също Молдова, Монголия, Армения, Киргизстан. Изпреварват ни и редица африкански държави като Кения, Либерия, Мозамбик, като ислямския Тунис, а също Непал и Източен Тимор и много други. 

В краткия анализ за България, озаглавен „Подкупване на медиите“, се посочва, че ниският рейтинг на страната „се дължи на медийната среда, в която преобладава корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция и собственик на Новата българска медийна група“. Уточнява се, че „групата му има 6 вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии“. Правителството финансира с евросредства определени медии „при пълна липса на прозрачност, което всъщност подкупва редакторите да улесняват медийно правителството или да се въздържат от публикуването изобщо на проблемни теми“.

 

 

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...