Клошарл Перо, "СЕГА" 

Мили деца и вдетинили се пенсионери, вие вярвате ли на медиите? А имате ли и друг избор?

Вдетинилите се пенсионери си спомнят времето на соца. Тогава понятието медии не съществуваше – имаше телевизия и преса.

Спомням си как по време на едно земетресение през 70-те години братче и сестриче, свалени от родителите си пред блока, го коментираха. 

– Ама аз изобщо не го видях това земетресение? – казва момиченцето.

А момченцето, което е с една годинка и нещо по-голямо, го успокоява:

– Те ще ни го покажат по телевизията!

С каква вяра в телевизията бяха закърмени тези деца! Да им се чудиш на акъла.

Да, никой не отрича – при соца имаше земетресения, всички антициклони идваха от Запад, съобщаваха ни за подвизите на съветските космонавти (за американските ни информираха, че имат хрема – баси сополивковците!), но макар тогава да не бяхме чували за световна класация по свобода на словото, едва ли сме били чак извън стотицата!

А днес сме! И благодарение на кого, мили деца и вдетинили се пенсионери?

Наистина изобщо не е необходимо да се ползва жокер „помощ от публиката“, „50 на 50“ или „обади се на приятел“.

Да, това удоволствие го дължим на поредния демократичен дембел, осъществил се като олигарх.

Мигар има още такива, дето не се сещат за кого иде реч? И се чудят кой е този юнак нискочел, дето е утрепал ламята на свободното слово?

За Мамин Зурльо, разбира се, става дума, мили деца и вдетинили се пенсионери. Кой да му се опъне? Прокуратурата ли? Ами че Мамин Зурльо я върти на пръста си, докато мазно си замезва с пържена цаца на промоция, а основното ястие му е цялата съдебна система, дадено му като бонус.

Някой ще каже, мили деца и вдетинили се пенсионери: „А в тази кочина, дето ни втълпяват, че е държава, премиер няма ли?“

Има – как да няма! Та нали именно на него Мамин Зурльо осигурява медиен комфорт, т.е. свобода на словото. За да се появява ката час по телевизии и преса и да ниже бисери.

Леле, какви бисери – като ги чуеш, цял ден се уригваш на свинска мас. Което значи, че си сит. И няма какво да му мислиш повече.

Защото един пенсионер, дето не беше сит, стигна до дискомфорта, относно бисерите: „Бях чувал за бисерни миди. Ама доживях и това чудо – бисерни тикви!“

Спокойно, мили деца и вдетинили се пенсионери, изход има от сполетялата ни политическа чума и този изход се нарича евтаназия.

Но това е следващата приказка.

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     

    Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

Иво Андрич, югославски писател, роден на 9 октомври преди 134 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...