За пета поредна година със съдействието на разследващи журналисти "Фондация за свободата "Фридрих Науман" публикува @Черна книга на правителственото разхищение. 15-те примера разказват как парите на българския данъкоплатец не са усвоени ефективно или добросъвестно. Изданието прави моментна снимка на случаи на пилеене на публични средства. 

ОТКЪС

Медии на килограм

ИЛЯ ВЪЛКОВ, Клуб Z

За 12 години български електронни медии – радиостанции и телевизии, са получили общо 58 277 214 лв. с ДДС от европейските програми. Сумите са били раздавани от различните правителства чрез пряко договаряне (без общeствена поръчка) за времето от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до юни 2019 г.

За първия програмен период 2007–2013 г. са били разпределени 49 853 887 лв. с ДДС, а за втория от 2014 г. до юни 2019 г. – 8 424 327 лв. с ДДС. Тези пари са били отпускани от изпълнителната власт за закупуване на програмно време в електронните медии за разясняване на оперативните програми на европейските фондове.

Информацията за сумите беше изготвена през юни 2019 г. от Министерския съвет след специално подадено заявление от Клуб Z по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Причината е, че единен публичен регистър на средствата, които се отпускат към медиите, няма, а информацията е разпиляна из различните сайтове на министерства и агенции, които управляват европейските фондове.

Периодът на справката обхваща четири редовни правителства – на Сергей Станишев (2005–2009 г.), първото на Бойко Борисов (2009–2013 г.), на Пламен Орешарски (2013–2014 г.), последните два кабинета „Борисов“ (2014–2017 г. и 2017 г. до момента). Както и три служебни кабинета – на Марин Райков (2013 г.), на Георги Близнашки (2014 г.) и на Огнян Герджиков (2017 г.).

КОИ ПРОГРАМИ?

Основните европейски програми, по които са отделяни милиони левове за медиите за периода 2007–2014 г., са:

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧ), Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ), Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР), Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

За настоящия програмен период (2014–2020 г.) основните програми, по които се отпускат пари за купуване на програмно време в медиите, са: ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР), Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ), Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР), ОПНОИР (Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“),

Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

ПОДАРЪЦИТЕ КЪМ МЕДИИТЕ НЕ СПИРАТ ДА РАСТАТ

Както беше припомнено и в изданието на Черната книга на правителственото разхищение през 2017 г., пикът на държавното финансиране на телевизии и радиа е през 2013 г. Тогава близо 32 млн. лв. европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. Оказва се, че до средата на 2019 г. сумата нараства близо два пъти.

През 2016 г. изпълнителната власт се опита да въведе нови правила за прозрачност и отчетност на харчовете за информационните кампании на европейските програми, които са заложени като изискване на Европейската комисия. През февруари 2016 г. парламентът одобри промени в Закона за обществените поръчки и даде възможност държавата и общините да възлагат без търг и конкурс обществени поръчки на електронните медии (радио и телевизия).

Малко след тази законодателна промяна вицепремиерът Томислав Дончев наложи мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции заради протестите на част от печатните медии. Впоследствие правителството реши да не премахва прякото договаряне с медии, но наложи лимити – максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на съответната програма.

Въведе се и спазване на съотношението на национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от парите 80% трябва да са за националните, а 20% – за регионалните.

Дали са спазени тези изисквания обаче, е трудно да се каже. Справката, която е изготвена от Министерския съвет, показва, че през годините различни електронни медии са получавали стотици хиляди левове, а някои и милиони от европейските фондове.

Големият въпрос е дали тези средства, които идват от данъците на всеки един европейски гражданин, дават повече възможности на българските медии да изпълняват обществените си функции, или напротив – стават все по-близки до тези, които им ги дават чрез преки договорки.

Показателно е, че от влизането на България в Европейския съюз и началото на първите траншове към родните медии медийната свобода започва да запада. Данните на „Репортери без граници“ показват, че през 2007 г. страната е на 51-во място по свобода на медиите, а 12 години след това е на 111-о място. Изглежда, че властта може да си купи медийната любов не много скъпо, напълно легално и с парите на европейските данъкоплатци.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…