Александър Андреев, „Дойче веле”

Да припомним предисторията. Безвизовият режим, който ЕС ще въведе с Турция, създава напрежения вътре в общността. Мнозина твърдят, че „сделката” с Ердоган е „мръсна”, защото един диктатор получава награда, за да брани Европа от бежанците. В Германия турският президент беше подложен на много остри критики, той стана обект и на няколко доста пиперливи сатири. Един от техните автори, Ян Бьомерман, сега даде първото си интервю след скандала около неговото тъй наречено „опозоряващо стихотворение”.

Ердоган сигурно вече е станал пишман /ако използвамe тази хубава турска дума/, че тръгна да се разправя с германските медии за свободата на словото. Защото върху главата му се изсипаха още подигравки и карикатури, а в Ибей се харчат дори сатирични куклички, които го осмиват по доста вулгарен начин.В едно свое телевизионно предаване сатирикът Ян Бьомерман пусна колаж, в който влизаше и това тъй наречено стихотворение. То си беше по замисъл много лошо и провокативно, вулгарно и доста глуповато – тъкмо с цел да опипа границите на свободата на словото.

Турското правителство поиска от кабинета в Берлин да одобри наказателен иск срещу Бьомерман въз основа на един остарял текст от Наказателния кодекс за обида на държавен глава. Канцлерката Ангела Меркел първоначално - и с основание, според мен, каза, че стихотворението е писано „с умисъл да засегне Ердоган”. После обаче съжали за това свое изказване, което създавало погрешното впечатление, че не защитава свободата на словото и на печата. Германското правителство допусна иска на Анкара (това е една странна процедура, срещу която и срещу целия параграф вече се надигна вълна от негодувание), а Ердоган освен това внесе срещу Бьомерман и частна тъжба за обида. Сега Бьомерман за пръв път отново се изказа публично. В едно интервю за седмичника „Ди Цайт”, което е топ-тема в Германия, той критикува Меркел и казва: „Вместо да защити свободата на словото, тя направо ме разфасова и ме сервира заедно с чая на един психично болен деспот.”

В обобщение: Германия и Европа не бива да си плюят в лицето с двойни стандарти и лицемерие. Това смята общественото мнение, това пишат и много медии. Но реалната политика очевидно е нещо друго, както показва сделката с Турция.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.