Александър Андреев, „Дойче веле”

Да припомним предисторията. Безвизовият режим, който ЕС ще въведе с Турция, създава напрежения вътре в общността. Мнозина твърдят, че „сделката” с Ердоган е „мръсна”, защото един диктатор получава награда, за да брани Европа от бежанците. В Германия турският президент беше подложен на много остри критики, той стана обект и на няколко доста пиперливи сатири. Един от техните автори, Ян Бьомерман, сега даде първото си интервю след скандала около неговото тъй наречено „опозоряващо стихотворение”.

Ердоган сигурно вече е станал пишман /ако използвамe тази хубава турска дума/, че тръгна да се разправя с германските медии за свободата на словото. Защото върху главата му се изсипаха още подигравки и карикатури, а в Ибей се харчат дори сатирични куклички, които го осмиват по доста вулгарен начин.В едно свое телевизионно предаване сатирикът Ян Бьомерман пусна колаж, в който влизаше и това тъй наречено стихотворение. То си беше по замисъл много лошо и провокативно, вулгарно и доста глуповато – тъкмо с цел да опипа границите на свободата на словото.

Турското правителство поиска от кабинета в Берлин да одобри наказателен иск срещу Бьомерман въз основа на един остарял текст от Наказателния кодекс за обида на държавен глава. Канцлерката Ангела Меркел първоначално - и с основание, според мен, каза, че стихотворението е писано „с умисъл да засегне Ердоган”. После обаче съжали за това свое изказване, което създавало погрешното впечатление, че не защитава свободата на словото и на печата. Германското правителство допусна иска на Анкара (това е една странна процедура, срещу която и срещу целия параграф вече се надигна вълна от негодувание), а Ердоган освен това внесе срещу Бьомерман и частна тъжба за обида. Сега Бьомерман за пръв път отново се изказа публично. В едно интервю за седмичника „Ди Цайт”, което е топ-тема в Германия, той критикува Меркел и казва: „Вместо да защити свободата на словото, тя направо ме разфасова и ме сервира заедно с чая на един психично болен деспот.”

В обобщение: Германия и Европа не бива да си плюят в лицето с двойни стандарти и лицемерие. Това смята общественото мнение, това пишат и много медии. Но реалната политика очевидно е нещо друго, както показва сделката с Турция.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...