Александър Андреев, „Дойче веле”
Да припомним предисторията. Безвизовият режим, който ЕС ще въведе с Турция, създава напрежения вътре в общността. Мнозина твърдят, че „сделката” с Ердоган е „мръсна”, защото един диктатор получава награда, за да брани Европа от бежанците. В Германия турският президент беше подложен на много остри критики, той стана обект и на няколко доста пиперливи сатири. Един от техните автори, Ян Бьомерман, сега даде първото си интервю след скандала около неговото тъй наречено „опозоряващо стихотворение”.
Ердоган сигурно вече е станал пишман /ако използвамe тази хубава турска дума/, че тръгна да се разправя с германските медии за свободата на словото. Защото върху главата му се изсипаха още подигравки и карикатури, а в Ибей се харчат дори сатирични куклички, които го осмиват по доста вулгарен начин.В едно свое телевизионно предаване сатирикът Ян Бьомерман пусна колаж, в който влизаше и това тъй наречено стихотворение. То си беше по замисъл много лошо и провокативно, вулгарно и доста глуповато – тъкмо с цел да опипа границите на свободата на словото.
Турското правителство поиска от кабинета в Берлин да одобри наказателен иск срещу Бьомерман въз основа на един остарял текст от Наказателния кодекс за обида на държавен глава. Канцлерката Ангела Меркел първоначално - и с основание, според мен, каза, че стихотворението е писано „с умисъл да засегне Ердоган”. После обаче съжали за това свое изказване, което създавало погрешното впечатление, че не защитава свободата на словото и на печата. Германското правителство допусна иска на Анкара (това е една странна процедура, срещу която и срещу целия параграф вече се надигна вълна от негодувание), а Ердоган освен това внесе срещу Бьомерман и частна тъжба за обида. Сега Бьомерман за пръв път отново се изказа публично. В едно интервю за седмичника „Ди Цайт”, което е топ-тема в Германия, той критикува Меркел и казва: „Вместо да защити свободата на словото, тя направо ме разфасова и ме сервира заедно с чая на един психично болен деспот.”
В обобщение: Германия и Европа не бива да си плюят в лицето с двойни стандарти и лицемерие. Това смята общественото мнение, това пишат и много медии. Но реалната политика очевидно е нещо друго, както показва сделката с Турция.
