Александър Андреев, „Дойче веле”

Да припомним предисторията. Безвизовият режим, който ЕС ще въведе с Турция, създава напрежения вътре в общността. Мнозина твърдят, че „сделката” с Ердоган е „мръсна”, защото един диктатор получава награда, за да брани Европа от бежанците. В Германия турският президент беше подложен на много остри критики, той стана обект и на няколко доста пиперливи сатири. Един от техните автори, Ян Бьомерман, сега даде първото си интервю след скандала около неговото тъй наречено „опозоряващо стихотворение”.

Ердоган сигурно вече е станал пишман /ако използвамe тази хубава турска дума/, че тръгна да се разправя с германските медии за свободата на словото. Защото върху главата му се изсипаха още подигравки и карикатури, а в Ибей се харчат дори сатирични куклички, които го осмиват по доста вулгарен начин.В едно свое телевизионно предаване сатирикът Ян Бьомерман пусна колаж, в който влизаше и това тъй наречено стихотворение. То си беше по замисъл много лошо и провокативно, вулгарно и доста глуповато – тъкмо с цел да опипа границите на свободата на словото.

Турското правителство поиска от кабинета в Берлин да одобри наказателен иск срещу Бьомерман въз основа на един остарял текст от Наказателния кодекс за обида на държавен глава. Канцлерката Ангела Меркел първоначално - и с основание, според мен, каза, че стихотворението е писано „с умисъл да засегне Ердоган”. После обаче съжали за това свое изказване, което създавало погрешното впечатление, че не защитава свободата на словото и на печата. Германското правителство допусна иска на Анкара (това е една странна процедура, срещу която и срещу целия параграф вече се надигна вълна от негодувание), а Ердоган освен това внесе срещу Бьомерман и частна тъжба за обида. Сега Бьомерман за пръв път отново се изказа публично. В едно интервю за седмичника „Ди Цайт”, което е топ-тема в Германия, той критикува Меркел и казва: „Вместо да защити свободата на словото, тя направо ме разфасова и ме сервира заедно с чая на един психично болен деспот.”

В обобщение: Германия и Европа не бива да си плюят в лицето с двойни стандарти и лицемерие. Това смята общественото мнение, това пишат и много медии. Но реалната политика очевидно е нещо друго, както показва сделката с Турция.

 

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма