НЕЛИ ДЕЛЧЕВА, "Свободна Европа"

Може би сте имали удоволствието да следвате хуманитарни науки. Може би това ви се е случвало в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Новия български университет, Гьотингенския университет "Карл Аугуст", университета в Заарбрюкен, университета "Виадрина" във Франкфурт на Одер или "София Антиполи" в Ница.

Ако сте от тези хора, има голяма вероятност да сте слушали лекциите и да сте участвали в семинарите на проф. Александър Кьосев. И със сигурност тези срещи са оставили отпечатък не само във вас, но и в много други хора.

На един такъв отпечатък, оставен от него, станахме свидетели и през последните дни. Обществената му роля и професионалната му дейност вбесиха бившия министър на културата Вежди Рашидов, който успя да намекне, че Кьосев си е "пришил" професорско звание, а освен това го постави в един кюп с други уважавани хора, наречени "хрантутници", "самопроизвели се във фактори", "сплотени като секта в името на парите" и изпълнители на "мръсни поръчки", чиито действия Рашидов определи като "агресивен паразитизъм".

В сряда Александър Кьосев се отказа от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) заради липсата на реакция от страна на комисията във връзка със статията на Вежди Рашидов, публикувана във в. "Труд" в края на юни.

"Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам", пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията. "Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание "професор", което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т.е. те поставят под въпрос именно моята експертност", смята проф. Кьосев.

Такъв акт на протест е абсолютно присъщ за него. През 2013 г., когато започнаха протестите срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, той беше един от преподавателите, които активно се включиха в демонстрациите. По-късно, през 2015 г., отново той се разграничи от колегата си проф. Георги Близнашки, когато стана ясно, че е приел да бъде консултант на ДПС за иницииране на промени в конституцията.

Александър Кьосев е роден през 1953 г. в София. Докторската си степен защитава през 1989 г., има публикувани над 100 статии и студии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история. Директор е на Културния център на Софийския университет.

Пред "Свободна Европа" той опредили проекта "Читателски практики в България", с който се занимава от 2006 г. и има вече четири издания като едно от най-значимите си научни постижения. Въпреки че той има и много други.

Александър Кьосев е известен с критичния си поглед, обоснован с необходимата доза елитарност и езикова изтънченост. И тъй като езикът е една от стихиите му, един цитат от негово интервю от 2019 г. пред "Дойче веле" звучи изключително актуално в днешния контекст.

"С две думи казано: всичко онова, което напуска сферата на бруталната, безцеремонна гневност, се смята за недостойно за доверие. Онези, които искат да продават медийна стока, смятат, че трябва да говорят по този начин - и култивират този език. Не защото са простаци, а защото го смятат за стока", каза тогава той.

А днес, след като вероятно за пореден път стана обект на пласирането на точно този тип медийна стока, той зададе въпроса - как е възможно Вежди Рашидов да бъде парламентарен представител на българската култура и кой и защо го държи на този пост.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Отдавна се отказах от опитите си да бъда перфектна. Това вече не ме интересува. Има много по-важни неща.”

 

Ан Хатауей, американска актриса, родена на 12 ноември преди 44 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза