АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, "Фейсбук"
Трябваше ми час да си успокоя дишането.
И без това вече не гледах културните предавания по БНТ, но от днес обявявам бойкот. А вие сами преценете, дали причините са лични или политически. Или морално-естетически.
Обажда ми се редактор от БНТ (откакто има нов генерален директор, не бяха ми се обаждали). Името на човека, който ми се обади, няма да кажа, защото не той/тя е важен. Кани ме в неделя да участвам в предаване, посветено на паметта на проф. Никола Георгиев. Не съм много по мемориалните предавания, пък и разни възражения срещу политиката на БНТ имам, но в случая става дума за фигура от друго тесто и мой учител, съгласявам се. Редакторът дори ме пита да дам съвет за други участници, обещавам да си помисля.
На другия ден отново ми се обаждат – готов съм с три варианта предложения. Но нещо става в разговора, някакво притеснение накъсва изреченията, някакъв шум има в канала, замъгляване в гласа: отначало не разбирам какъв именно е проблемът. Оказва се, че не можело да участвам именно аз, защото съм член на политическа партия „Да България“ , а БНТ била вече в предизборна фаза. Аз се дзверя: „Ама аз няма да говоря за партийни и политически неща, нито ще правя предизборна пропаганда – ще говоря за паметта на един достоен човек от моята професия, на когото съм задължен лично“. Пак с мънкане ми се обяснява, че не било точно така, трябвало после писма да се пишат, обяснения да се дават. Ето Силвия Чолева била казала нещо си срещу Хайтов и сега като почнали едни преписки, въпроси на ръководството, пък отговори и пр.
Признавам си, че си изпуснах нервите. И рекох „Ама вас защо просто не ви затворят?“, а после добавих „Ако бях член на ГЕРБ на никого нямаше и да му хрумне да поставя въпроса за моята партийна принадлежност, особено когато става дума за културно предаване в памет на починал учен“. И затворих.
В БНТ страхът е станал институция.
Това е ситуацията, ако искате присъединете се към моя бойкот, ако не сте го направили вече спонтанно по други причини.
