„Не искам да имитирам живота във филмите си, а да го представям.“

„Киното запълва празнините в живота ти и те отървава от самотата.“

„Киното се превърна в моя живот. Не просто част от него, а изцяло. Понякога си мисля, че единственият смисъл на преживяното от мен е натрупването на материал за следващия ми филм.“

„Има частица утопия във всяка романтична връзка.“

„Жените са по-силни от нас. Те конфронтират по-директно проблемите и затова са по-интересни. Не знам защо съм по-заинтересован от жените, не ходя на психиатър, който да ми каже, а и не искам и да знам.“

„Роден съм в много лош период за Испания, но пък страхотен за киното.“

„Цветовете са много важни за филмите и аз ги приемам сериозно.“

„Всеки един елемент в моите филми е избран умишлено. Той показва част от историята.“

„Ако правя англоезичен филм, то парите трябва да идват от Европа. Така запазвам независимостта и свободата си. Начинът, по който „Холивуд“ продуцира, не ме устройва.“

„Майка ми беше наистина творчески настроена жена, макар да изживя живота си като домакиня.“

„Смесването на комедия и трагедия е типично за испанската култура.“

„Дори да не бях успял като режисьор, пак щях да разказвам истории. Все щях да намеря медия, през която да ги споделям.“

„Всичко, което не е автобиографично, е плагиатство.“

„Успехът няма вкус или мирис, а когато свикнеш с него, сякаш вече не съществува.“

„Всичките ми филми са политически, дори да нямат политически елементи в тях.“

ПЕДРО АЛМОДОВАР – испански режисьор, роден на 25 септември 1949 г. Той е ключова фигура в испаноговорящото кино. Набира популярност в годините след падането на режима на генерал Франко. Носител е на всички престижни отличия, сред които наградите „Оскар“, „Златен глобус“, „Гоя“ и др. Сред филмите му са „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“, „Лабиринт на страстите“, „Жени на ръба на нервна криза“, „Всичко за майка ми“, „Кожата, в която живея“ и др. Алмодовар изиграва важна роля за реализирането на кариерите на актьорите Антонио Бандерас и Пенелопе Круз. 

  Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

Паул фон Хайзе, германски писател, роден на 15 март преди 196 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.