„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“
„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”
„С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
„Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”
„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”
„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
“Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си, но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ.”
„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
„Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас.“
„Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”
„Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”
“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
ДИМИТЪР ДИМОВ - български писател, драматург, ветеринарен лекар, роден на 25 юни 1909 г. „Осъдени души“, „Тютюн“ и „Поручик Бенц“ са най-силните му творби, като първите две са екранизирани. Има и недовършени ръкописи. След разгромяваща критика от съюза на писателите е принуден да пренапише романа си "Тютюн", определен като буржоазен, като вкарва персонажи на комунисти сред главните герои.
Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. В родния му Ловеч е учредена награда на неговото име.
