СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА
От половин година търся да купя романа "Тютюн". Не комунистическата редакция, а оригинала. За сина ми, който ще се явява на матура през май.
Само че единственото налично издание е с твърди корици и цена 40 лв. "Дайте с меки", казвам на книжарите. "За ученик е, не ми трябва луксозно издание."
"Нямаме", отвръщат те. "Г-жа Димова не разрешава издания с меки корици."
Чудно! Дъщерята на писателя, която държи авторските права, смята, че трябва да печели от учениците - така явно я ръководи претенцията й за християнски морал. Сигурно не си дава сметка, че те са тези, които биха си купили романа. Всички останали го имаме в по няколко екземпляра от преди 1989 г. Все луксозни издания. И не ги препрочитаме.
Прословутата "Библиотека за ученика" също е пас. А уж осигуряваше достъпни издания на всички изучавани в училище автори и произведения. Вместо това по електронните книжарници се намират две издания на цена от 5 и 6 лв., в които романът е преразказан. Благодаря!
На Коледния панаир на книгата проведох следния разговор с представителка на мастито издателство:
- Търся оригиналния "Тютюн" с меки корици.
- Имаме само луксозно издание, - казва тя. - Мога да ви направя отстъпка от 5 лв. и да ви го дам за 35 лв.
Дебелият том се оказва напечатан в курсив - ситно и къдраво.
- Този шрифт не се чете! - казвам. - Кой е решил да го напечата в курсив! Художникът ли?
- Ами те, художниците, не четат. - отговаря с неудобство дамата.
Уважаеми издатели, драга г-жо Димова, успех с продажбите на нечетивния ви и суперскъп "Тютюн"! Дано да забогатеете! Аз пък ще си сваля романа от нета съвсем без пари. А можехте да спечелите от мен прилична сума, стига да не бяхте алчни, недалновидни и да не се отнасяхте към читателите с презрение.
